Рене Никол Гуд* беше застреляна от имиграционните служби по време на мащабна операция в Минеаполис, щата Минесота.

Смъртта на 37-годишната жена – американска гражданка, поетеса, майка на три деца и вдовица – не е „трагичен инцидент“. Тя е симптом. Симптом на миграционна политика, която все по-често подменя закона със сила, а сигурността – с демонстративна жестокост.

Официалната версия на Белия дом е за „оказана съпротива“. Администрацията на президента Доналд Тръмп определи напрежението около случая като политическа провокация от страна на „радикалната левица“.

Позицията на вицепрезидента Джей Ди Ванс допълнително наля масло в огъня. Белият дом и Ванс не само защитиха стрелеца, но и превърнаха смъртта на Рене Гуд в политически инструмент. Ванс нарече случая „тест“ преди междинните избори през 2026 г. – изказване, което звучи цинично дори по стандартите на предизборната реторика. Посланието е ясно:

 лоялността към президента и „твърдата линия“

срещу мигрантите оправдават всичко.

Нещо повече вицепрезидентът използва случая, за да постави под въпрос готовността на демократичните политици да подкрепят органите на реда, и обвини политическия ляв фланг във враждебност към правоприлагащите органи, което е ясен партиен ход от човек, възприеман като потенциален кандидат за президентските избори след две години.

Инцидентът с Рене Гуд доведе до остър сблъсък между местните власти и администрацията на Доналд Тръмп. Губернаторът на Минесота Тим Уолц и кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей заявиха, че видеозаписи от инцидента показват как Гуд се е опитвала да се отдалечи с автомобила си, когато срещу нея е открит огън. Особено тревожен елемент е отказът на агентите на Американската имиграционна и митническа служба (ICE) да допуснат медицинска помощ в продължение на около 15 минути. Свидетели твърдят, че на мястото е имало човек, представил се за лекар, който е искал да окаже първа помощ, но агентите на ICE са блокирали достъпа на медицински екип до пострадалата. Това вече не е въпрос на тактическа грешка, а на 

институционално високомерие

– демонстрация, че федералната значка стои над човешкия живот. Затова властите в Минеаполис настояват за пълно разследване и търсене на отговорност за „злоупотреба с власт“ от страна на федералните органи.

Оказва се, че случаят в Минеаполис не е изолиран. Само ден по-късно в Портланд федерални агенти отново стрелят по автомобил в движение. Двама души – мъж и жена – са ранени. И отново познатата формула: „превърнали автомобила си в оръжие“. Универсално оправдание, което все по-често звучи като предварително подготвен шаблон за прикриване на прекомерна употреба на сила.

По-късно става ясно, че шофьорът е бил с венецуелски произход, без легален статут, и е разследван за връзки с латиноамериканската престъпна групировка Tren de Aragua. Но това не отменя ключовия въпрос: от кога имиграционната служба се е

превърнала в паравоенна структура,

която действа като в окупирана зона, а не в правова държава?

Полицията в Портланд, която не е участвала в инцидента, отправи призив хората да запазят спокойствие въпреки повишеното напрежение след случая в Минеаполис.

„Двама души бяха простреляни и това не е просто статистика. Това са човешки същества. Портланд не е тренировъчен полигон за военизирани агенти. Затова призовавам службата ICE да преустанови дейността си в Портланд, докато не бъде направено пълно разследване. Нашите граждани заслужават отговори. Нашият град заслужава мир“, заяви кметът на Портланд Кийт Уилсън.

Не закъсня и реакцията на кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани, който обвини Службата за имиграция и митнически контрол (ICE)

в „незаконна употреба на сила“

срещу американски граждани.

Очевидно миграционната политика на Тръмп започва да надхвърля границите на САЩ. Реториката, че „твърдата ръка“ е единственото решение, вече се изнася и към Европа, където крайнодесни формации с готовност копират американския модел. Проблемът е, че този модел не решава кризите, а по-скоро ги задълбочава.

Когато федерални агенти стрелят по граждани, когато местните власти говорят за „злоупотреба с власт“, а Белият дом отговаря с обвинения към „радикалната левица“, вече не става дума за миграция. Става дума за разпад на доверието, за институционална агресия и за политика, която съзнателно разделя обществото.

Смъртта на Рене Никол Гуд и стрелбата по семейство в Портланд не бива да бъдат свеждани до статистика или предизборни аргументи. Това е сериозно предупреждение. И ако тези сигнали бъдат пренебрегнати, следващият куршум може да не е „грешка“, а логично продължение на политика, която все по-малко приляга на една правова държава и все повече прилича на "репресивен спектакъл".

*Рене Никол Гуд е родена в Колорадо Спрингс и е живяла в Минеаполис. Завършила е Old Dominion University с бакалавърска степен по английски език и творческо писане.
Работила е като дентален асистент. Писателка и поетеса. Нейни стихове са публикувани в литературни издания, а през 2020 г. печели университетска поетична награда. Семейството ѝ я описва като изключително състрадателен и грижовен човек.