Даниел Смилов, Дойче веле

В квантовата физика има един парадокс, известен като "котката на Шрьодингер". В под-атомния свят феномените съществуват в странно състояние - т.нар. суперпозиция, в която те могат да бъдат както частици, така и вълни. Тази суперпозиция трае, докато феномените не бъдат разкрити от наблюдател - тогава те магически се дефинират или като частица, или като вълна. Докато не са наблюдавани обаче, са в някакъв смисъл и двете едновременно.

През 1935 година Шрьодингер използвал примера с котка в кутия, за да илюстрира парадоксалността на суперпозицията: по квантовите закони докато кутията не бъде отворена от наблюдатели, котката е едновременно и жива, и умряла.

Бойко Борисов в момента е в политическо-наказателна суперпозиция, макар че в неговия случай не става дума за котка, а по-скоро за лисица. И то лисица, която обича да се прави на умряла, което затруднява още повече уточняването на реалното ѝ състояние.

В две инкарнации

Строго погледнато, феноменът Борисов сега е едновременно в две свои инкарнации. Едната е вълнова: той се носи на все още незатихналата "вълна на народната симпатия”. Според множество изследвания, Борисов остава лидерът на най-голямата политическа партия. Благосклонни анализатори мерят съсредоточено неговата преднина пред останалите и пророкуват, че тя няма да бъде стопена в месеците до изборите. Харалан Александров пък направо каза, че със спящата си снимка Борисов разпалил майчинското чувство у жените. Като цяло привържениците на ГЕРБ се оплакват, че тъй като опонентите им не могат да бият “вълната” Борисов на избори, искат да го сведат до частица - и то частица с корумпиран заряд.

Но теорията за Борисов като високоенергийна корумпирана частица също има привърженици и набъбваща непряка емпирична подкрепа: записи, смс-и, обвинения, че управлението е дало на Васил Божков данъчни привилегии, срещу които той се е отчитал по един или друг начин на премиера и финансовия министър. Срещу тази емпирия премиерът досега е противопоставил основно клетви и кръстене в ефир. А финансовият министър още по-малко.

Въпросът е обаче, че кутията на Борисов все още не е отворена научно и професионално и затова, обективно погледнато, той си битува в суперпозиция: може да е и популярна вълна, и корумпиран елемент. Главният прокурор Гешев е натоварил неизвестен свой подчинен с експеримента по отварянето на кутията, но този експеримент - за разлика от разследването на Бобокови например, се провежда на тъмно и от него в публичното пространство не излиза ни есемес, ни дявол. Някои виждат в тези действия на прокуратурата преднамереност. Да им се чуди човек как са стигнали до подобен извод (това е ирония).

Съмненията, че прокуратурата ще отвори както трябва кутията на Борисов, се засилват и от факта, че нейните детектори са настроени да хващат корумпирани частици само сред опозицията и неудобните. Нещо повече: когато става дума за хора извън сърцевината на властта, прокуратурата открива корумпирани частици и там, където ги няма. В едно дело наскоро съдът установи, че обвиняемите са били обвинени в два вида деяния: а) такива, които не са престъпления; б) престъпления, които не са се случили. С такава апаратура обвинението може да изкара от кутията на Борисов само умряла лисица. Или поне такава, която се прави на умряла.

Голямата загадка

Но проблемът не е толкова какво ще се случи в края на експеримента, нито пък в съмненията в компетентността и най-вече добросъвестността на родната съдебна власт. Истинската загадка е, че Борисов не бърза да сложи край на суперпозицията. Всеки нормален премиер в неговата ситуация би искал моментално да се разсеят и най-беглите съмнения и той да излезе от кутията като една жива, щастлива и уважавана котка. Би изисквал бързи и категорични действия, би искал наистина независимо разследване, би включил дори и хора, посочени от опозицията. И сам би се опитал да опровергае с аргументи всички обвинения. Така поне би действал някой, който е сигурен в своята невинност.

Стратегията на нашия премиер обаче е доста по-различна. Той изглежда не би имал нищо против, ако суперпозицията му продължи до изборите, а защо не и след това. ГЕРБ също няма нищо против такъв вариант: вицепремиерът Дончев призна, че някои от изнесените факти за премиера изглеждат и звучат правдоподобно, но и той не настоя за бързо и категорично отваряне на кутията.

И накрая: от гледна точка на демократичната теория и практика на т.нар. развити демокрации, премиерите просто не бива да бъдат в суперпозиция. Ако са корумпирани и има сериозни съмнения за това - те подават оставка. Ако не са - тогава спокойно могат да си мерят популярността с опозицията и да се състезават с нея. Но фактът, че си малко по-популярен от опозицията, не означава, че може и да си с толкова по-корумпиран от нея.

Стигне ли се до такива бакалски сметки, демокрацията е под реална заплаха, защото управляващите ще се окопават във властта по всякакъв начин. Така те ще се опитват да отлагат момента на истинското, научно издържано и професионално отваряне на кутията. И ще говорят, че суперпозицията е нормалното състояние на политиката и че всички (президентът включително) са в суперпозиция. Тоест, суперпозицията е единственото възможно състояние на нещата.

Да, не е научно доказано, че нашите управляващи съзнателно се стремят да отлагат изясняването на картината. Но някак изглежда, че правят точно това.