За да бъда точен, бях изненадан от факта, че някой в Москва е помислил и все пак е решил да извърши една очевидно трагична грешка, защото Путин е опитен политик – той прекара 23 години начело на Руската федерация преди инвазията. Когато първоначално ме попитаха за прогнози, казах, че конфликтът ще продължи няколко години, но че украинско-руската омраза ще се задържи поколения наред.

Това каза бившият полски президент Александър Квашневски пред „Радар“.

„Това, което не ме изненада, беше намерението на Путин. Например, срещнахме се в Кремъл през 2002 г. и когато го попитах като по-опитен колега какви са целите му, той отговори, че иска да „възстанови велика Русия“. Всеки, който познава миналото, знае, че това е невъзможно без контрол върху Украйна, Беларус, кавказките и централноазиатските държави, поясни той.

Той посочи, че западните разузнавания са знаели за агресията. „Техните разузнавачи знаеха и предупредиха. Руските войски се струпваха на границата, а самият Путин беше произнесъл провокативна реч десет дни по-рано, пълна с фалшификати и лъжи, която съдържаше език, подобен на този, използван от Молотов след подписването на споразумението с Рибентроп и разделянето на Полша между СССР и нацистка Германия. Брежнев говори по подобен начин преди нахлуването в Чехословакия през 1968 г. Дори си спомням думите му – бях на 14 години. Не бях изненадан от намерението на Путин, но от метода защото той разполагаше с други средства.

Установяването на контрол с мека сила може да отнеме повече време, но не е като руският президент да няма време. Отдавна е ясно, че той не ограничава мандата си до четири или пет години. Той можеше да разпространява влияние чрез език, културни връзки, икономика и инвестиции, и дори чрез различни политически представители…“ – поясни Квашневски и добави: „Ако намерението на Путин е било да подкрепи някого в украинския политически живот, е трябвало да избере по-интелигентни и по-малко корумпирани кандидати.

Освен това през 2004 г. избирателите не се разбунтуваха срещу Виктор Янукович като такъв, а срещу сплашването на избирателите и кражбата на избори. Мирното разрешаване на Оранжевата революция беше важно и за двете страни. Украинците осъзнаха, че има смисъл да се борят за основни демократични принципи. Тази борба ги отведе още по-навътре в озападняването, но никога докрай.

От друга страна, Путин видя, че постсъветските държави могат да се „откъснат“ от Москва и да развият механизми, които биха направили неговия тип управление по-трудно в дългосрочен план. Не забравяйте, че през 2004 г. Путин беше сравнително млад президент и не държеше властта в Русия толкова здраво. Вярвам, че той си е научил уроците много по-добре от лидерите на Оранжевата революция. Той планираше подробно предотвратяването на по-нататъшното „озападняване“ на Украйна и възможността за Майдан в Москва или Санкт Петербург. 

От друга страна, прозападният президент на Украйна Виктор Юшченко и премиерът Юлия Тимошенко постоянно се сблъскваха и очевидно не се възползваха от евроатлантическите перспективи. Кой знае – ако бяха действали по-решително преди двайсет години, може би Путин щеше да се наложи да се съгласи с членството на Украйна в ЕС и НАТО. Всички лесно забравяме колко различно бяха устроени нещата…“

На въпроса дали Путин е променил приоритетите си бившият президент на Полша отговори:

„Това продължи за кратко – до 2005 г., когато приключих втория си президентски мандат. Но ще ви кажа какво ми каза веднъж Леонид Кучма, бившият президент на Украйна, който познава президента на Русия по-добре от мен. Възможността за инвазия висеше във въздуха, всички говореха за това и когато го попитах дали ще се случи, той каза: „Да. Каквото и да е, Путин със сигурност не иска да бъде запомнен като друг Хитлер.“ И какво получи в замяна? Че някой бъдещ историк ще го цитира като един от основните бащи на украинската национална идентичност.“ | БГНЕС