Рано е да се пишат статии за края на Европейския съюз, седнали на масата на някое виенско или лисабонско кафене. Първоначално ЕС беше създаден не с цел провеждането на четиридневни срещи на върха за подписване на икономически споразумения, а с цел избягване на нови войни, в каквито Франция и Германия се сблъскваха от 1870-те години и които в резултат на това прераснаха в два големи световни конфликта. Мирът, напредъкът и свободата за европейците са много по-важни от бюджетните корекции между севера и юга, между големите и малките и между богатите и бедните страни, коментира Луис Фоикс от испанското издание La Vanguardia. Материалът е представен без редакторска намеса  от Агенция "Фокус".

Създаден преди почти седемдесет години от хора, които стават свидетели на ужаса на две световни войни със собствените си очи, "зачеването" на съвременния Европейски съюз е изградено на основи като обединена работа, съвместни усилия, солидарност и свобода.

Точно както по време на Студената война страхът от взаимно унищожение попречи на Брежнев или Никсън да натиснат червения бутон, така и ние в Европа се въздържаме от прибързани действия от страх от разпадането на ЕС. Ние, европейците, на подсъзнателно ниво разбираме, че разпадането на ЕС ще доведе до възобновяване на местните войни и другите ужаси от миналото. Днес Европа се превърна от инкубатор на войни в един от световните региони, в които най-добре се спазват правата на човека - включително правата на ЛГБТ+ обществото.

Благодарение на френско-германското помирение, река Рейн от граница на омразата се превърна в канал, по който "текоха" най-големите проекти, променили континента.

Европейското единство, за което Виктор Юго, основателите на ЕС и дори самият Уинстън Чърчил, мечтаеше, може никога да не бъде постигнато. Но ЕС може да сведе до минимум разделенията, съществували на нейната територия в продължение на много векове. С това се гордеем днес - от Естония до Малта: в Италия, Португалия, Холандия, Дания и другите 27 страни от ЕС, към които бих добавил Великобритания, която не престава да бъде европейска държава, въпреки факта, че политическия й елит реши да се огради с невидими административни и политически стени.

Това са трудни моменти, но придържането към идеята „всеки човек за себе си“ чрез балансиране на бюджета между най-платежоспособните страни и държавите, които не са изпълнили бюджетните си задължения - в случая Испания, Италия и Франция - ще бъде лошо за всички.

Европа се сблъсква с две по-сериозни заплахи от гражданската борба и опасенията в Брюксел през последните дни. Сега тя стои под зоркия поглед на Владимир Путин, който беше провъзгласен за президент на Русия до 2036 г., и Доналд Тръмп, който шокира европейците с отказа си да изпълни задълженията си към европейските демокрации. Тръмп работи на принципа "Америка за американците", както направи Джеймс Монро през 1823 година. Последствията от максимата "Америка първа" оказват негативно влияние върху глобалната политика.

Отворена, демократична и силна духом Европа не угажда нито на Москва, нито на Вашингтон. Русия, според мен, още не може да се справи с разпадането на Съветския съюз. Това разпадане се случи по естествени причини. Тя не бе превзета от варвари, както древен Рим, или унищожена като Австро-Унгарската империя след Първата световна война. Не беше унищожена от война като Нацистка Германия. СССР падна без да се стреля, заради ужасната организация на неговата структура, която не се хареса нито на неговите граждани, нито дори на елита, управляващ тоталитарната комунистическа партия. Както писа Амин Маалуф, Кремъл беше нещастна гледка: той планираше да завзема чужди земи във време, когато знамената на социализма, прогресивните идеи, войнствения атеизъм и егалитаризма - хуманни лозунги - се вееха на неговия покрив. Но самата къща беше пълна с пукнатини. Любопитно е, че днес Испания се опитва да възкреси тези забравени формули.

Ясно е, че Путин изгради автократичното си управление с неявното обещание да възстанови загубените руски територии. Той не се нуждае от силна Европа и затова има все повече информация за намесата на Русия във всяко дестабилизиращо европейско движение, от Брекзит до независимостта на Каталуния. Не бива да се забравя колко значително Русия повлия на международните отношения след поражението на Наполеон в руската му кампания.

След четири месеца в САЩ ще има избори, а победата на друг президент изглежда напълно възможна. Въпреки това САЩ продължава да се изолира от Европа. Откритото обсъждане на въпроси, характерни за Европа, не е характерно за другите две сили, които по различни причини държат на своите собствени идеи.focus-news.net