Татяна Дронзина

Винаги съм била изпълнена с почит към хората, които хранят България и съм смятала, че те трябва да бъдат уважавани, богати и проспериращи. Родена съм в сърцето на Златията и знам какво значи да обработваш земята - това правеха повечето от съселяните ни. Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират. Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените, както им дойде.

Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко души, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии. Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия, отколкото да се грижат за земята на собствената си страна. Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните общности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват. И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента, не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите. 

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на укаринско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка! Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба, дето го ядем за момента, не е от укринско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите, за които ни уверяват. Ще кажете, не вярват на правителството. Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.