Латвийското разузнаване: Русия подготвя юридическа война срещу Запада в международните институции

Русия възнамерява да води "юридическа война", за да отслаби западните държави и да им окаже влияние, включително чрез жалби пред международни институции, заяви латвийското Бюро за защита на конституцията (БЗК - разузнавателната служба на страната). Това съобщи агенция Франс прес, цитиран от БТА. Информацията е позована на доклад на БЗК.

Москва се готви да сезира Международния съд на ООН (МС) срещу балтийските държави (Естония, Латвия, Литва). Като официален мотив ще бъде посочена "дискриминация срещу руснаците и рускоезичните, живеещи в тези страни".

Подобен мотив беше използван от руския автократ Владимир Путин при анексирането на украинските територии Крим и Донбас през 2014 г., а след това и при нашествието в Украйна през 2022 г. Тогава той обвини Киев, че извършва "геноцид" срещу рускоезично население, припомня АФП.

БЗК посочва, че през последната година руските власти са преразгледали и "актуализирали своите планове и задачи, насочени към водене на юридическа война". Понятието означава "използване на правната система, законите, нормите и съдебните процедури като инструмент, в голям мащаб на международно ниво".

"Въпреки че използването на правна война не е новост в руския арсенал, досега то беше насочено основно срещу Украйна“, отбелязва латвийското разузнаване, подчертавайки, че "Русия смята правната арена за едно от направленията на активна и пряка конфронтация със западните държави".

Руски експерти са проучвали жалба, подадена през 2016 г. от Иран срещу САЩ пред МС, както и решения, свързани с американските санкции и замразяването на ирански финансови активи.

"Почти сигурно е, че Русия разглежда възможността да подава правни искове по въпроси, свързани със санкциите", заявява службата.

Москва се готви и да съди балтийските държави пред МС въз основа на твърдения за "дискриминация" срещу руснаци и рускоедични в тези страни, предупреждава БЗК.

Независимо от изхода на подобна процедура Русия смята, че самото подаване на жалба "би позволило пропагандните истории и дискредитацията на балтийските държави да се разпространяват широко", пояснява същият източник.

Москва би могла също да "използва правни аргументи като претекст и оправдание за засилване на агресивните си действия или за провокиране на потенциална конфронтация с НАТО", предупреждава латвийското разузнаване.

Отношенията между Москва и трите балтийски държави продължават да се влошават на фона на напрежението между Русия и Запада, отбелязва АФП. Бившите съветски републики Естония и Латвия, които станаха независими през 1991 г., имат значителни рускоезични малцинства, които понякога изразяват несъгласие с националните правителства. Това поражда опасения, че Москва се опитва да използва тези разногласия, за да дестабилизира страните, които са едновременно членки на ЕС и на НАТО.