Продадоха за фантастичните 665 000 долара кутия за енфие на българина Димитър Станчов

Кутията за енфие, притежание на известния български дипломат Димитър Станчов, бе продадена за фантастичните 665 000 долара на търга в Ню Йорк. 

Това бе голямата изненада на аукциона, организиран от "Кристис", след като максималната цена, която се търсеше, бе в рамките на 180 000 долара, пише "24 часа".

Общо търгът, който се проведе в “Рокфелер Плаза”, събра над 5 милиона долара от вещи, свързани главно с руското императорско семейство. Имаше и такива от други династии. Златната табакера, подарена от цар Фердинанд на френски офицер, обаче не предизвика интерес и не бе продадена.

Кутията на Димитър Станчов е с размер 8,2 см и е от злато. В центъра е императорският герб на Николай II от диаманти. На капака е изписано “Подарък на негово величество Николай II на Димитър Станчов, пълномощен министър на България в Санкт Петербург, по случай мирната конференция, състояла се в Хага през 1899 г.” Тя е маркирана от бижутера Карл Хан, както и притежава печата на Карл Бланк.

Кой е Димитър Станчов

Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).  След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз той е негов личен секретар (1887-1889) и началник на неговия Таен кабинет (1889-1894). Прави шеметна дипломатическа кариера - Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев.  След убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството, след което заминава посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Противопоставил се на включването на България в Първата световна война му струва службата.

След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.