Клюки

Продадоха за фантастичните 665 000 долара кутия за енфие на българина Димитър Станчов

18:14, 21 Май, 2015

Кутията за енфие, притежание на известния български дипломат Димитър Станчов, бе продадена за фантастичните 665 000 долара на търга в Ню Йорк.

Това бе голямата изненада на аукциона, организиран от "Кристис", след като максималната цена, която се търсеше, бе в рамките на 180 000 долара, пише "24 часа".

Общо търгът, който се проведе в “Рокфелер Плаза”, събра над 5 милиона долара от вещи, свързани главно с руското императорско семейство. Имаше и такива от други династии. Златната табакера, подарена от цар Фердинанд на френски офицер, обаче не предизвика интерес и не бе продадена.

Кутията на Димитър Станчов е с размер 8,2 см и е от злато. В центъра е императорският герб на Николай II от диаманти. На капака е изписано “Подарък на негово величество Николай II на Димитър Станчов, пълномощен министър на България в Санкт Петербург, по случай мирната конференция, състояла се в Хага през 1899 г.” Тя е маркирана от бижутера Карл Хан, както и притежава печата на Карл Бланк.

Кой е Димитър Станчов

Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907). След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз той е негов личен секретар (1887-1889) и началник на неговия Таен кабинет (1889-1894). Прави шеметна дипломатическа кариера - Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев. След убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството, след което заминава посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Противопоставил се на включването на България в Първата световна война му струва службата.

След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.