На 1 октомври германска фрегата влезе в пристанището на Копенхаген и акостира. Тя беше придружена от военни кораби и сили от Полша, Швеция, Франция, Финландия, Холандия, както и от Обединеното кралство, Съединените щати и Украйна. Причината беше сериозна: след серия от скорошни атаки с дронове, европейски лидери се събраха в Дания .

Но тази демонстрация на сила и солидарност не можа да скрие факта, че двадесет и седем държави всъщност изпитват изключителни трудности да координират усилията си за сигурност, пише Le Monde . Почти четири години след руската инвазия в Украйна, отбраната на Европа не е изградена и въпросът за подкрепата на Киев става все по-належащ.

„Имаме нужда от повече солидарност в Европа“, каза финландският премиер Петери Орпо. Според датския премиер Мете Фредериксен, Европейският съюз страда от „хибридната война“. Това включва манипулиране на миграцията, кибератаки, дронове, саботаж на кабели и тръбопроводи...

„Русия ни изпитва и това ще продължи. Намираме се в най-опасната ситуация от края на Втората световна война насам“, добави тя. Съобщава се също, че лидерите на ЕС са посветили по-голямата част от времето си на обсъждане на въпроси, свързани с отбраната.

„Добре е да се обсъжда тази заплаха, но трябва да действаме. Документите не разкриват наличието на дронове“, каза литовският президент Гитанас Науседа, визирайки „пътната карта“ за превъоръжаване на Европа до 2030 г., която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи в Копенхаген.

„Пътна карта“ за превъоръжаване

Програмата, базирана на четири ключови проекта - „стената от дронове“, наблюдението на източния фланг, противовъздушния отбранителен щит и космическия отбранителен щит, допълва бюджетния план на ЕС, насочен към улесняване на инвестициите, и се очаква да съпътства растежа на военните разходи на целия континент.

Инициативата на фон дер Лайен обаче разгневи Франция, Италия и Германия, които посочват, че Европейската комисия няма компетентност по въпросите на отбраната. Там, където възнамерява, по-специално, да наблюдава и централизира укрепването на европейските армии, тези страни искат да запазят контрола си върху големи военни проекти.

Председателят на Европейската комисия се опита да убеди страните, че действа в техен интерес, поемайки ролята на „координатор и медиатор“, за да направи европейските въоръжени сили „съвместими“...

Малките страни с малка или никаква отбранителна промишленост, от друга страна, подкрепят предоставянето на повече правомощия на Комисията, вярвайки, че това би спомогнало за осигуряване на по-добра координация в Европа, поне по отношение на съвместните обществени поръчки.

Превод: Faktor.bg