Спомням си, че бях на 20 години. В България царуваше същата несигурност, същото безпокойство пред неизвестното “, припомня на страниците на авторитетното френско издание Le Monde Петя Пунчева, специалист по управление на бизнес училището в Рен. „Както и днес, кабинетите на астролозите не оставаха празни, имаше слухове за паранормални явления, чийто брой нарастваше с броя на страховете. Предприятията се затваряха. Възрастните загубиха работата си. Те не знаеха какво да кажат на децата, за да им помогнат да се установят в непредсказуемото бъдеще“, пише авторът. Тогава казваха на хората, че е в ход преход към пазарна икономика и навлизат в свободния свят, цитира focus-news.net.

По думите на експерта, в днешната френска пандемия тя вижда същите рефлексивни страхове, желанието за затваряне в семейството, същата политическа пасивност, ступор пред ситуацията, в която се намира страната, и чува същия дебат относно приоритета на свободата или сигурността.

В интерес на сигурността французите се съгласяват да живеят в извънредно положение, дават на държавата изключителни правомощия, да бъдат затворени в собствените си домове и да се откажат от свободата на движение и потребление, изисквайки на първо място защита. Както отбелязва Пунчева, подобна реторика е позната на бившата „малка българка“, която си спомня как властите ограничиха свободата на словото в името на стабилността и икономическата сигурност.

Лидерите от 90-те години са принудили жителите на България да мечтаят за свободата: оставяйки настрана историческите книги и курсовете по марксизъм-ленинизъм, те бяха принудени да се запознаят с понятията индивидуализъм и риск. Отсега нататък жителите на бившата комунистическа държава трябваше да се „продават“ на компании, осъзнавайки, че шансовете не са равни и че достъпът до такова желано потребителско общество ще бъде само за най-ловките.

„Тридесет години по-късно, изглежда, сме преминали през пълен цикъл“, заключава авторът. Пазарната икономика е оставила мнозина „в кулоарите“, растежът на потреблението е съпроводен от замърсяване на околната среда, а либерализмът с мантрата си за „всепозволеност“ става все по-малко примамлив. Поради почти пълното спиране на икономическата активност правителствата на много страни несъмнено започнаха масово да подкрепят пазарните участници и е малко вероятно бързото връщане към нормалния живот да сложи край на тази икономическа намеса, замислена като временна, смята експертът.

Според Пунчева, като се има предвид, че връщането в предишния им живот няма да се случи скоро, хората ще трябва да живеят с постоянната заплаха от вируса дълго време, държавата няма да може да спаси всички предприятия наведнъж и ще трябва да взема дългосрочни решения.

Както авторът припомня, икономическото освобождение на Източна Европа през 90-те години доведе до безпрецедентно избухване на алкохолизъм, смъртни случаи и самоубийства и намаляване на продължителността на живота на населението с няколко години. При какви условия гражданинът и служителят във всеки човек ще вземат връх над потребителя днес и дали ще се случи завръщане към силния държавен интервенционизъм в по-мирна обстановка, задава си въпроса авторът.

„Трябва да спрем да вярваме, че изборът ни е продиктуван от икономиката и да проучим начини, които са в съответствие с нашата колективна идентичност и ценности“, призовава журналистът на Le Monde