Le Monde

Сръбският президент Александър Вучич, победител в изборите, белязани от нередности, отказа да подкрепи санкциите срещу Русия и не се отказа от амбициите си да си върне Косово, като по този начин рискува да забави перспективите на страната си за интеграция в ЕС.

Далеч от бойните полета в Украйна, друг фронт на руската война се разгръща на Балканите, където Москва се опитва да използва националистическото напрежение срещу стремежа на страните от региона за членство в ЕС. Дипломатическият говорител на Русия Мария Захарова наскоро сравни протестите в Сърбия срещу фалшификациите на изборите на 17 декември с тези от киевския Майдан през 2014 г., които проправиха пътя на прозападните лидери в Украйна.

След обявяването на резултатите от предсрочните парламентарни избори стотици демонстранти ежедневно отказват да се подчиняват на силите за сигурност и протестират срещу установените изборни нарушения. Докато официалните резултати говорят за победа с 46,72% от гласовете за националистическата Прогресивна партия на президента Александър Вучич, само 23,58% от гласовете са отишли за проевропейската коалиция "Сърбия срещу насилието", седем от чиито лидери са в гладна стачка.

Наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), от Европейския парламент и Съвета на Европа, осъдиха констатираните сериозни нарушения, включително "купуване на гласове" и "пълнене на урни". Въпреки това сръбският президент настоя, че изборите са били "най-справедливите в най-новата история на Сърбия", като обвини "могъщи чужди държави" в намерение да "дестабилизират страната".

Този отровен контекст отразява стратегията на Вучич за напрежение и дестабилизация на целия регион, като потвърждава нарастващите съмнения относно европейската ориентация на Сърбия. След като е на власт от почти 10 години, президентът изрази възхищението си от бившия диктатор Слободан Милошевич, който почина преди да приключи съдебният процес срещу него за престъпления срещу човечеството и геноцид.

Вучич не се отказва от амбицията си да си върне контрола над Косово, чиято независимост той никога не е признавал от обявяването ѝ през 2008 г., за което свидетелства и неутрализираната операция на сръбските командоси, предприета през септември.

Съвсем наскоро, въпреки че е президент на страна, която е кандидат за членство в ЕС (от който е получавал средства), той отказа да се присъедини към европейските санкции срещу Русия и спря да прилага реформите, изисквани от общността.

Европейците отдавна вярват, че търговските отношения на Сърбия с ЕС, както и икономическото развитие на страната, в крайна сметка ще надделеят над националистическата реторика на Вучич. Сега те имат всички основания да наблюдават внимателно неговата двойна игра. Колкото по-далечно изглежда влизането на Сърбия в ЕС, толкова повече Русия и Китай ще се възползват от тази ситуация, за да прокарват своите интереси.

Въпреки това примерът, даден от Унгария на Виктор Орбан, която си е поставила за цел да действа като троянски кон на Русия в рамките на ЕС, би трябвало да подтикне държавите членки да изискват пълно и необратимо спазване на принципите на правовата държава, за да попречат на Белград един ден да повтори същата тактика. Европейците знаят от собствената си история, че опасността от криза на Балканите може да има опустошителни последици далеч извън самия регион. На фона на засилващото се напрежение от агресията на Русия в Украйна те трябва да бъдат бдителни пред ексцесиите на сръбския президент. /БГНЕС