Христо Слави Рачев

Исполинските ругатни ще проехтят в бункера, по препоръка на класическата немска психиатрия, за да намаля разрушителната сила на травмата наречена български избори.

Каквото и да напиша или кажа на глас – ще изпадна 

в безсрамие

Комисарски разгащеното българско поселение изнасили демокрацията и превземането на съд, прокуратура, министерства, може да започне сега. Дали Радев и тумбата около него, поразени от неочаквания успех, ще се събудят свежи и готови да заработят за своята Родина България. 

Доживях да видя как мимикриращите комунисти бяха изхвърлени при опасно висока скорост в движение и се затъркаляха по балканската магистрала. Ах, не можело без лява партия, кършат ръце политолози с лява резба. 

В България атмосферата пращи от статично левичарско мислене.

Изпитах буквално садистично удоволствие от тежката многотонна преса, която се стовари върху БСП. Тук стълпеното българско поселение нанесе великолепено ляво кроше. Има 

и други приятни новини,

 вече няма, “ Има такъв народ”. Там гримасничиха няколко особено одиозни лица, а вредата от чалгата на мумията Трифонов и сие е неизмерима. 

Прочее, международното бълбукане и прегрупиране на империите, появата на нови оси и разломи, винаги са били и ще си останат фон, на който се прожектират вътрешните боричкания за властта. Радев, който придоби власт, която не е сънувал, вече ще си покаже главата от зоната на комфорта. Вегетативните смущения, чиято забележима проява е, сухота в устата и изявленията, са сигнал, че трудно ще се справи с далече по-сложни предизвикателства. 

Ако преброим нокаутираните на тепиха от демократичния пестник ще видим да се търкалят в най-причудливи пози няколко 

проксита на Русия

 Останаха най-наглите, това било “победа на морала…” Днес картината стана по-ясна, вижда се Who is who, кой какви ги върши, кой с какъв грим се маца, а дистанцията между думи и дела лесно ще се измерва с просто око. Винаги има надежда. До тук добре… ще кажа на летящия между етажите на властта бивш президент…