Шокът при цените на горивата и петрола представлява сериозен риск за икономиката на Европа и България, заяви пред бТВ финансистът Левон Хампарцумян.
По думите му, този риск „е голям“ и е „сравним с рисковете, които икономиката претърпя през 70-те години при тогавашния голям шок“.

Хампарцумян обясни, че проблемите не се ограничават само до логистиката, а засегнато е и производството. Той посочи, че се оказва, "че всъщност ние имаме криза на логистиката, обаче криза и на производството“.

Според него възстановяването на производствените инсталации след бомбардировки или спирания не е бърз процес: „Производствените инсталации, които са спрени, а пък и бомбардирани, може би в някои случаи леко повредени, това не е просто зелено копче, червено копче – спираме ги, пускаме ги. Като домашния хладилник. Има време, докато се възстановят и докато влязат в производствен режим.“

Финансистът подчерта, че дори при бърз край на конфликта ефектите върху икономиката ще се усещат: „Така че дори утре да свърши войната с някакъв прекрасен мир, пак ще се усети.“

Той отбеляза и високата несигурност на пазарите, породена от политическата динамика: „Тръмп се събужда, казва нещо, после вечерта казва нещо друго, после от другата страна отговарят. И всичко това създава една атмосфера на несигурност. Пазарите се изнервят.“

По думите му по-големият икономически удар тепърва предстои: „По-големият удар предстои, ако тази несигурност продължи.“

Хампарцумян предупреди за възможен недостиг на горива и газ: „Вече започват да се чуват гласове, че не е само цената, а дали въобще ще има какво да си купим за горива и газ.“

Относно препоръките на ЕС за ограничаване на работното време или работа от вкъщи, той каза, че това са „такива препоръки, понеже нямаме самолетоносачи, които може да пратим там да свършат работа“.

Според него вероятно ще се въведат ограничения: „Най-вероятно ще работим, но ще влезем в някакъв режим на високи цени, недостиг, може би някакъв вид лимитиране – еди колко си литра на месец.“

Финансистът очерта и ефекта на скъпите горива върху земеделието: „Торовете поскъпват. Торовете – това е утрешната земеделска продукция. Тоест днес, когато торовете са скъпи, след 5–6 месеца земеделската продукция ще трябва да калкулира тази по-висока цена в цените на земеделските продукти.“
Това ще доведе до инфлационен натиск: „Очаква ни – в зависимост от това какъв сценарий ще бъде – инфлационен натиск, може би дефицити на някои неща, съответно по-високи цени.“

Хампарцумян коментира и въвеждането на еврото у нас, като отбеляза, че това е положително: „Това, че на прага на една криза сме в еврото, всъщност е позитивно.“
Той допълни, че еврото не затруднява живота на хората, а напротив – „улеснява го за един куп хора.“

По темата за високите цени в България той заяви, че причина е по-малкият и по-малко конкурентен пазар: „Смисленият отговор е в това, че този пазар е по-малък примерно от немския пазар. Немският пазар е по-голям, по-конкурентен и има така наречената икономия от мащаба.“
Той кометира и възможното наличие на картели в някои сектори: „Най-вероятно в определени сектори има картели.“

Хампарцумян подчерта, че местното селско стопанство е „доста ембрионално, недоразвито“. Според него решението е в кооперирането на производителите: „Силата на европейските производители е в кооперирането.“

По отношение на мерките на държавата за справяне с кризата, финансистът изрази скептицизъм: „Аз не вярвам в тези мерки.“
Те обаче могат да имат краткосрочен ефект: „За къс период – да се успокоят хората, да се купи време – има смисъл.“
Хампарцумян предупреди за негативните последствия от дългосрочно прилагане: „Когато го направиш дългосрочно, както го направиха в Унгария, видяхте какво стана – инфлацията в тавана, имаше дефицит на горива.“

„Това е по-скоро символичен белег на съчувствие, отколкото бог знае каква помощ“, завърши той.