Звездата от „Твърде лично“ Лиъм Нийсън се отдалечава от типичния си жанр на екшън герой в новия комедиен филм „Голо оръжие“. Актьорът признава, че не иска да „обижда“ зрителите, като поема неподходящи за възрастта си роли.

„Първият филм „Твърде лично“ беше преди 18 години, бях на 54 години. Усеща се като преди цяла вечност. Все още ми предлагат от време на време да се снимам. Но аз съм на 73 години, за бога. Не искам да обиждам публиката, ако гледа цели бойни сцени, а не съм аз. Просто не бих го направил. Доскоро ми харесваше да правя сам каскадите си. Но не искам да правя тези неща с проходилка или с бастун. Разбира се, може да има още някоя роля там някъде, но на хоризонта няма нищо определено“, заяви Лиъм в интервю за Variety.

Нийсън играе Франк Дребин-младши в „Голо оръжие“ – син на покойния нещастен детектив на Лесли Нилсен в оригиналните филми. Той обясни, че не е гледал отново предишните филми, след като е поел главната роля в новото продължение на Акива Шафър.

„Не, просто се доверих на сценария. И знаех, че колкото повече работят по него, толкова по-добре ще става. Акива беше съавтор на сценария, но на снимачната площадка винаги имаше друг сценарист – явно приятел на Акива – и те предлагаха алтернативни завършеци на сцените. Опитайте това, пробвайте онова“, каза актьорът.

Лиъм и колежката му Памела Андерсън са в центъра на романтични слухове по време на промоцията на филма и той вярва, че „химията“ между тях е помогнала за някои от сексуалните намеци във филма.

„Да, има няколко абсурдни сцени. От първия ден просто изглеждаше, че имаме приятна химия помежду си и аз се доверих на това и не исках да го насилвам. Като че ли тук се случва нещо, хубаво е, така че просто го оставям на мира и то ще се развива, това е", сподели Нийсън.

Лиъм настоя, че по време на снимките на филма за актьорския състав е било „сериозна работа“, въпреки хумористичния характер на сцените.

Запитан дали актьорите са избухвали в смях по време на снимките, той обяснява: „Не, това не се е случвало. Когато репетирахме нещата, изчиствахме личните си хихикания. А някои от сцените изискват определена хореография. Не искам да кажа, че винаги е било сериозно, далеч не е така. Но беше сериозна работа, разбира се, да снимаш какъвто и да е филм и да запазиш усещането за лекота. Знаете ли, това е много важно“./ БГНЕС