Свободата на медиите намалява в целия Европейския съюз, а в няколко държави тя е „опасно близо до точката на пречупване“, заяви водеща мрежа за граждански свободи, като подчерта широко разпространените заплахи срещу журналисти и атаките срещу независимостта на обществените радио- и телевизионни оператори.

Базираният в Берлин Съюз за граждански свободи в Европа (Liberties) посочи в годишния си доклад за свободата на медиите, че тревожните тенденции се запазват и през 2023 г. Документът е изготвен съвместно с 37 групи за защита на правата в 19 държави, съобщи "Гардиън".

И все пак новото законодателство в целия ЕС дава надежда за подобрение.

„Свободата на медиите очевидно е в постоянен упадък в целия ЕС. В много страни това се случва в резултат на умишлено нанасяне на вреда или пренебрегване от страна на националните правителства“, заяви Ева Симон, старши служител в Liberties.

„Намаляването на свободата на медиите върви ръка за ръка с намаляването на върховенството на закона. Съществува тясна връзка между двете. Това е наръчникът на авторитарните режими", добави тя.

През миналата година медийният пейзаж в Европа продължи да бъде белязан от силна концентрация на медийна собственост, неадекватни правила за прозрачност на собствеността и многобройни заплахи за независимостта и финансите на обществените медии, се казва в доклада.

Документирани са множество случаи на заплахи, сплашване, наблюдение и насилие срещу журналисти в няколко държави, както и ограничения на свободата на изразяване и достъпа до информация в целия блок.

Liberties препоръча на Европейската комисия да следи отблизо прилагането на новия Европейски акт за свободата на медиите, който според Саймън - въпреки компромисите в него - създава правна основа за подобряване на свободата на медиите.

„Много неща ще зависят от националните правителства и власти, но законът означава, че вече могат да се завеждат дела пред европейски съд, който ще се произнесе по въпроса какво всъщност означава независимост на медиите, наблюдение на журналисти и т.н.“, каза тя.

Според Саймън нова директива на ЕС, насочена срещу злоупотребата със стратегически искове срещу участието на обществеността (Slapps или "дела шамари"), които рутинно се използват срещу журналисти в няколко държави-членки на ЕС, също би трябвало да окаже въздействие.

В доклада се посочва, че през 2023 г. журналисти в страни като Хърватия, Франция, Германия, Гърция и Италия са били подложени на физически нападения, а в Унгария и Словакия репортерите са се сблъскали с обиди и заплахи от страна на определени политици.

"В Румъния и Швеция полицията не е успяла да разследва правилно нападенията над журналисти, било поради липса на ресурси, било поради липса на воля", се казва в доклада, а "във Франция и България самите полицейски служители са нападнали журналисти".

Срещу журналисти в Хърватия, Гърция, Италия, Нидерландия и Швеция често се използват дела шамари, а в Германия, Гърция, Нидерландия и Полша репортери са били поставяни под наблюдение с шпионски софтуер като Pegasus и Predator.

Органът за регулиране на адвокатите в Обединеното кралство определя делата шамари като „предполагаема злоупотреба с правната система и завеждане на дела или заплаха за завеждане на дела с цел тормоз или сплашване ... като по този начин се обезкуражава проучването на въпроси от обществен интерес“.

Концентрацията на собствеността върху медиите остава висока в Хърватия, Франция, Унгария, Полша, Нидерландия и Словакия, като много медийни компании са собственост само на няколко лица, което застрашава разнообразието на медийните гласове и увеличава риска от пристрастия.

В Германия, Унгария, Литва и Нидерландия критично настроени към правителството журналисти са били изключвани от пресконференции или други официални събития или са им били отказани документи, до които би трябвало да имат достъп.

В Словакия популисткият министър-председател Роберт Фицо „прекъсна всякаква комуникация“ с четири медии, обвинени, че „открито проявяват враждебно отношение“. Този месец правителството му одобри спорен законопроект за ремонт на обществения телевизионен оператор RTVS.

В Унгария обществената медия вече е „толкова изцяло под игото на правителството“, че продукцията ѝ се „характеризира с пристрастни и едностранчиви репортажи, които винаги са в съответствие с интересите на управляващата партия „Фидес““, заявиха от Liberties.

Държавните медии се намират в „състояние на несигурност“ в Полша, където новият министър-председател Доналд Туск се опитва да върне назад мерките на предишното правителство. В Хърватия и Италия има нарастващи опасения относно действията на правителствата срещу медиите. /БГНЕС