"Огромното разочарование за нашата парламентарна демокрация се оказа партията на Слави Трифонов. ИТН се оказа или партия на личната амбиция, която трябва да утвърждава имиджа на един човек, или пък са зависими от други играчи - неясно кои и какви. Най-страшното обаче е, че ИТН в убежденията си изглеждат  все повече анархисти - хора, които се опитват да разбиват институциите, държавността, а не да изграждат нещо ново. Откровено казано, на фона на хаоса, който се задава, бих приела всякакво решение за кабинет. Но за съжаление, на хоризонта не се вижда никаква успешна конфигурация между сегашните политически субекти. Ако ГЕРБ и "Има такъв народ" останат извън борда, не е възможно правителство, освен ако не е с някаква парламентарна игра с кворума. Но това е твърде сложно при тия провалени отношения". Това заяви социологът Мира Радева пред "Марица". 

"Партиите не искат да разговарят, а  публиката гледа смаяна това зрелище. Но се задава зима, икономическа криза, протести. Някой от политиците трябва да отстъпи, да каже: Не искаме да чупим държавата! Дори отстъпки в посока ГЕРБ и  ДПС трябва да се направят. Защото се трупат проблеми, страната пламти отвсякъде. Безспорно времето е много малко. Ако се върви директно към избори, имаме само 2-3 месеца. Ако ще се правят нови политически заявки, трябва да се действа много бързо и категорично. В момента ИТН на практика отстъпва електорални полета и там се образува вакуум. Досегашните политически играчи трудно биха могли да дръпнат много. Поддръжниците на ИТН са най-вече млади хора, които се чувстват неудовлетворени, непредставени в съвременната политика. А Кирил Петков, успял млад българин,  се харесва именно на тази група хора. Дори канадското му гражданство, което се споменаваше като негатив, е идеал на много млади българи. Интересно е какво ще се случва там в бъдеще", каза още Радева. 

"Не вярвам, че някой може да спечели. Чух теза за нов политически играч, за нова формация. Цитира се дори името на служебния министър на икономиката Кирил Петков. Стана ми интересно, защото министърът е далеч по-харизматичен от лидера на „Да, България“ Христо Иванов например. А в политиката е малко като в киното - избираме със сърцата, с очите. Румен Радев например беше избран с очите - нищо не знаехме за него, добре стоеше в тази роля и хората го подкрепиха", коментира социологът.

"Напрежението се трупа, хората искат промяна и това може да избие в неочаквани посоки. Не е гарантиран вторият мандат на Румен Радев, независимо от високия му рейтинг. И президентът трябва да внимава. Още по-трудна прави ситуацията липсата на обявени кандидати от другите политически партии. А изненади винаги са възможни. Има поне два случая, когато финалът бе различен, въпреки убеждението, че президентските избори са предрешени. При първото избиране на Желю Желев всички смятаха, че ще спечели на първи тур.  Жорж Ганчев тогава взе 17 процента и всички бяха в шок и ужас. И през 2001 г. никой не очакваше Георги Първанов  да спечели заради високия рейтинг на Петър Стоянов. Така че президентските избори, както и кметските често са поднасяли изненади.  Със сигурност не му е лесно на Румен Радев - усещането за безвластие на практика допълнително фиксира вниманието върху него. А според много хора тази ситуация е създадена от Радев, който излезе с вдигнатия юмрук и каза, че трябва да се свали Бойко Борисов", категорична е Мира Радева.