Повече от девет нови бригади на украинските въоръжени сили вече са обучени и въоръжени. Повече от 1 500, или 98 процента, от бронираните машини, обещани от съюзниците в началото на годината, са вече получени от Киев, съобщи в четвъртък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. 

"Уверен съм, че сме доставили това, от което Украйна се нуждае", увери пред Сената генерал Кристофър Каволи, командващ на американските сили в Европа.

Евгений Пригожин, началникът на частната военна компания „Вагнер“, заяви убедено, че украинците ще настъпят още следващата седмица, щом дъждовете спрат и теренът се втвърди достатъчно за танковете и бронетранспортьорите.

Пригожин и други руски източници твърдят, че Украйна засилва групировката си край Бахмут и дори форсира Днепър край Херсон.

По всичко изглежда, че моментът Украйна да нанесе своя удар е съвсем близко. Какви са шансовете й за успех и какво всъщност може да се определи като успех при условията на фронта – интервю на bnr с военния историк проф. Лорънс Фрийдман от Лондонския Кралски колеж.

"Сраженията в Източна Украйна далеч не са приключили още, но основното заключение, което бих предложил, е, че Русия положи много усилия за твърде незначителни придобивки. Известно е, че целта на Путин, поне като минимум, е да наложи властта си над целия Донбас, т.е. над всички части на Донецка и Луганска област. Досега войските му превзеха три села. Може би ще успеят да изтикат украинците от развалините на Бахмут. Цената, която заплатиха за това, обаче бе огромна. Битката похаби много от руските ресурси, а с това се създадоха предпоставки самите украинци да преминат в настъпление. Сега руското командване е пред дилемата дали да продължи офанзивата си или да се пренастрои за отбрана", обобщи резултатите от зимните сражения в Източна Украйна военният историк.

На въпрос  какво могат да постигнат украинците в краткосрочен план, проф Фрийдман отговори: "За украинците е по-важно да отвоюват поне някакви територии и не е толкова важно къде точно са тези територии. Ако това не се случи, на Запад и в Украйна ще се заговори за патова ситуация. В случай на успех обаче украинците ще докажат, че могат да си върнат загубените земи. А руснаците ще бъдат деморализирани и разколебани. Така че, поне на първо време, настъпление към Крим не е задължително, още повече че руските укрепления (в Приазовието) са далеч по-силни, отколкото укрепленията в Луганска област. Не бих се изненадал, ако украинците настъпят в Луганск. Не бих се изненадал и ако настъпят едновременно в няколко участъка. Важно е да изберат подходящия момент, да не прибързват и да не пилеят ресурсите, които са натрупали. Те знаят, че руснаците няма да им дадат много шансове. С огневата мощ и новото въоръжение могат да постигнат немалко. Не е задължително да се провалят."

По-нататък проф. Фрийдман засегна и темата за загубите от украинска страна."Няма как да се отрече, че Украйна изстрада много - защото няма как да водиш такива сражения без болезнени загуби. Но не съм видял нищо, което да ме убеди, че украинските загуби са равни на руските.

Някои изтъкват, че руснаците губят преди всичко бивши затворници (привлечени на фронта с обещанието за амнистия), т.е. заменими войски. Те обаче губят и добри, т.е. добре обучени и опитни бойци. Недостигът на качествени войници си личи особено при опитите им за настъпление с бронирана техника. В същото време Украйна подготвя нови бойни формирования, сред тях поне три бригади с изцяло натовско въоръжение. Да, тези войски може да нямат боен опит, но са обучени на Запад, включително в Обединеното кралство. В този смисъл предполагам, че украинската армия е в по-добро състояние от руската. От нея обаче се изисква много. Едно от нещата, които научихме от тази война, е, че успех се постига много по-трудно при настъпление, отколкото в отбрана. А руснаците положиха големи усилия, за да засилят укрепленията си в завладените територии."