Лош сигнал за бизнеса – Радев обеща повече инвестиции, а Bosch обяви, че напуска България
Контрастът между политическите намерения и решенията на един от най-големите международни инвеститори поставя въпроси за реалното състояние на бизнес средата в страната
Найден Грънчаров
Премиерът Румен Радев откри вчера триумфално първото заседание на новосъздадения Координационен съвет за насърчаване на инвестициите към Министерския съвет с амбицията да демонстрира нов подход към икономическото развитие.
Според министър-председателя досегашните управления са търсили икономически растеж чрез стимулиране на потреблението с държавни разходи и заеми, вместо да поставят акцент върху инвестициите и износа. По думите му кабинетът вече изгражда нова архитектура за координация на инвестиционните политики, ще намалява административната тежест и ще създаде модерна рамка за публично-частните партньорства по европейски модел.
Радев подчерта, че държавата трябва да осигури по-добри институции, по-конкурентна бизнес среда и повече възможности за частния капитал да участва в развитието на инфраструктурата.
Само няколко часа по-късно обаче
добрите намерения бяха попарени
от новина, която дава различна перспектива.
Германският индустриален гигант Bosch официално съобщи, че преустановява дейността на инженеринговия си център в София. Около 400 служители ще бъдат освободени още през 2026 г., а до средата на 2027 г. преструктурирането ще засегне общо приблизително 670 души.
От компанията обясняват решението с глобалната трансформация на автомобилната индустрия, спада в производството, промените в технологиите, засиления конкурентен натиск и необходимостта инженерните ресурси да бъдат концентрирани според новите пазарни реалности.
Bosch подчертава, че остава в България чрез останалите си бизнес направления, но закриването на един от най-значимите инженерингови центрове у нас неизбежно се възприема като
негативен сигнал за инвестиционната среда
Макар решението да е част от международна корпоративна стратегия, неговият ефект е конкретен – стотици висококвалифицирани специалисти ще останат без работа, а България губи значима развойна дейност с висока добавена стойност.
Новината идва в момент, когато бизнесът вече отправя сериозни предупреждения за влошаващата се икономическа среда. Приетият държавен бюджет предвижда увеличение на осигурителната тежест, по-високи разходи за работодателите и по-голямо участие на държавата в икономиката – мерки, които според редица работодателски организации намаляват конкурентоспособността на страната и
охлаждат инвестиционните намерения
Допълнително отражение върху международния имидж на България оказват и политическите сигнали. За чуждестранните инвеститори стабилната евроатлантическа ориентация е важен фактор при оценката на риска. Затова честите критики към европейските политики, опитите за блокиране на общи решения на Европейския съюз и проруската реторика на правителството се възприемат като източник на допълнителна несигурност за бъдещи инвестиции.
Така денят 1 юли, в който кабинетът представи нов механизъм за привличане на капитали, съвпадна с едно от най-сериозните съобщения за изтегляне на високотехнологична инвестиция през последните години.
Това съвпадение трудно може да бъде подминато. Защото доверието на инвеститорите не се изгражда с нови съвети и стратегии, а с предвидима икономическа политика, стабилна нормативна среда, ясна геополитическа ориентация и условия, които убеждават международните компании, че България е място, в което си струва да развиват дългосрочен бизнес.
Още от Хляб и пасти
Защо и как отиде каруцата в дерето за не знам кой пореден път...
След буферната зона идва нова и всеобхватна евразийска колонизация на България. Опасността е все по-реална и се надявам да не я проспим отново!
След данъците, прогресивните вдигат ударно и глобите
Управляващите прокарват тихомълком и други промени, които ще доведат до почти двойно увеличение на глобите
Войната разяжда руската икономика: Скъпи горива, срив в металургията и растящи бюджетни дефицити
Поскъпването на горивата, проблемите в металургичния сектор, забавените заплати и нарастващите бюджетни дефицити разкриват задълбочаващото се икономическо напрежение в Русия в условията на продължаващия вече пета година конфликт