Ема Левашкевич, Дойче веле

На 26 януари гражданите на Беларус гласуват, но за всички победителят е предизвестен - Александър Лукашенко ще спечели седми мандат. Режимът му обаче ще навлезе в нова фаза, предупреждават експерти.

След президентските избори в Беларус на 26 януари се очаква избирателната комисия да обяви, че 70-годишният Александър Лукашенко печели седми мандат. Дългогодишният диктатор съвсем загуби легитимността си след фалшифицираните избори през 2020 г.

Оттогава той е в международна изолация и пълна зависимост от Русия. На предстоящите избори Лукашенко стреми към признание и рекорди. Вече е поставил поне един - по данни на избирателната комисия 2,5 млн. избиратели, т.е. повече от 35% от всички, са подкрепили Лукашенко с подписи по време на предизборната кампания.

Въпреки това предизборната кампания през 2025 г. не е състезание между кандидатите - от беларусите се очаква единствено да покажат лоялността си към режима. В миналото преди изборите обикновено имаше фаза на либерализация - опозицията получаваше достъп до медиите и избирателите, а официалните лица можеха да установят контакти със Запада. Това вече е история.

Какво е различното този път?

Лев Гудков от независимия руски център "Левада" разказва, че според социологическите проучвания на изборите през 2020 г. Светлана Тихановская е получила 53% от гласовете, а Александър Лукашенко - 28%. Според избирателните органи обаче Лукашенко е получил 80,1 процента от гласовете, а Тихановская - само 10,1 процента. Центърът "Левада", заклеймен от руските власти като "чуждестранен агент", се смята за последния до голяма степен независим институт за изследване на общественото мнение в Русия.

За да се прикрие фалшифицирането на изборите, интернетът в Беларус беше изключен за три дни. Хиляди хора бяха арестувани, а много от тях бяха измъчвани и бити от полицията. Насилието предизвика масови протести.

Този път, почти пет години по-късно, режимът не иска да повтаря "грешките" си. Всички независими медии отдавна са категоризирани като екстремистки и са експулсирани от страната. Членовете на избирателните комисии вече са тайни и само представители на проправителствени партии и организации са допуснати да наблюдават гласуването. Властите изпратиха официална покана до наблюдателите на ОССЕ едва в последния момент. Полицейски служители ще трябва да наблюдават гласуването в избирателните секции, които този път са с отворени кабини. Освен това снимането на бюлетини е забранено, а нарушенията ще се наказват с глоби.

Този път няма да има и избирателни секции в чужбина. Властите призоваха живеещите там беларуси да се приберат, ако искат да гласуват. Това не е вариант за противниците на режима и политически преследваните лица, които са получили закрила в страните от ЕС и от години не могат да се върнат в родината си. Нещо повече, те няма за кого да гласуват, тъй като Лукашенко няма реални опоненти. Затова опозицията в чужбина призова за бойкот на "изборите без право на глас".

Кои са "опонентите" на Лукашенко?

Истинските съперници на Лукашенко са Виктор Бабарика, Светлана Тихановская, Сергей Тихановски, Мария Колесникова и Павел Латушко. През 2020 година всички те или бяха вкарани в затвора и осъдени, или принудени да напуснат страната.

Формално срещу Лукашенко се кандидатират трима представители на проправителствени партии - Сергей Сиранков, Александър Чижняк и Олег Гайдукевич, както и псевдоопозиционерката Анна Канопацкая. Последната също взе участие в изборите през 2020 г. и получи около 1,5% от гласовете.

Канопацкая е една от малкото, които успяха да останат на свобода и в Беларус след участието си в изборите, въпреки че се позиционираха като част от опозицията. Участието на Канопацкая в изборите през 2025 г. е опит да се създаде впечатление за конкуренция, казват пред ДВ експерти по Беларус.

Бягство от продължаващите репресии

Въпреки че през последните месеци Лукашенко е освободил 250 политически затворници, репресиите продължават. По данни на Центъра за правата на човека "Вязна" само през 2024 г. най-малко 8 895 души са били подложени на политически мотивирани арести, разпити и обиски. Общо от лятото на 2020 г. правозащитниците съобщават за 3697 политически затворници, като 1254 от тях продължават да бъдат задържани, а някои от тях са в изолация. Не им е позволено да се срещат с роднини или адвокати, както и да получават писма.

Една от тях е опозиционната активистка Мария Колесникова, на която е разрешено да види баща си за първи път от две години през ноември 2024 г. С банкера Виктор Бабарика, който искаше да участва в изборите през 2020 г. и беше осъден на 14 години затвор, не е осъществяван контакт в продължение на повече от 600 дни. Сергей Тихановски, блогър и съпруг на Светлана Тихановская, е бил в изолация в продължение на почти 700 дни. Той е осъден на близо 20 години затвор.

Хората все още са преследвани за поведението си в социалните мрежи през 2020 г. и за участието си в протестите. През последните години стотици хиляди са избягали от репресиите в чужбина. От 2023 г. те са лишени от всякакъв контакт с държавата, чиито граждани са, тъй като беларуските посолства вече не издават нови паспорти, удостоверения или документи.

Какво очакват беларусите?

Според проучване, проведено от "Чатъм Хаус" между декември 2024 г. и януари 2025 г., беларусите смятат изборите през 2025 г. за важно събитие, но не искат да отидат до урните. Докато през 2020 г. 75% все още "определено" са искали да гласуват, днес това казват само 36 на сто.

Беларусите не очакват промяна, а по-скоро се надяват на "глътка въздух и размразяване". Според проучването мнозинството се надява на по-добри отношения с Европейския съюз. Но при Лукашенко няма да има "размразяване", казва политологът Валерий Карбалевич. "Беларус навлиза в нова фаза, режимът се развива от авторитарен към тоталитарен".