Еманюел Макрон победи крайнодясната кандидатка Марин льо Пен и печели президентските избори във Франция, сочат прогнозите.
Той е взел 58% от гласовете срещу 42% за нея, твърдят френските телевизии.
44-годишният Макрон ще стане първият френски президент, който ще бъде преизбран през последните 20 години.
53-годишната Льо Пен се кандидатира за президентския пост за трети път. Тя загуби от Макрон през 2017 г. Тогава той получи 66% от гласовете, а нейният резултат се смяташе за безпрецедентна победа за крайната десница.
Кандидатът на партията „Национално обединение” Марин льо Пен призна поражението си на втория тур на президентските избори във Франция. Тя призова партията си да я подкрепи на парламентарните избори през лятото.
Льо Пен нарече успех предварителните резултати от втория тур на президентските избори във Франция, които бяха оповестени след затварянето на избирателните секции.
"Този резултат е съкрушителна победа за нас", каза тя по време на митинг с избиратели, излъчен по френските телевизионни канали. - За нас, както и за милиони европейци, този резултат символизира силно недоволство от настоящата система".
Евентуална победа на Льо Пен, обвинявана от опонентите си в приятелски връзки с руския президент Владимир Путин, би предизвикала шокови вълни по света, сравними с тези от 2016 г., които доведоха до Брекзит във Великобритания и избирането на Доналд Тръмп в САЩ.
Резултатът, който се очаква да бъде потвърден от официалните власти по-късно през през нощта, ще предизвика огромно облекчение в Европа след опасенията, че президентството на Льо Пен ще остави континента без кормило след Брекзит и напускането на германския канцлер Ангела Меркел.
Левите лидери на ЕС, сред които и германският канцлер Олаф Шолц чрез необичайни интервюта публикувана във вестник Le Monde, призоваха Франция в навечерието на вота да избере Макрон вместо съперничката му.
Макрон ще бъде първият френски президент, който ще спечели преизбиране след Жак Ширак през 2002 г., след като предшествениците му Никола Саркози и Франсоа Оланд напуснаха поста си само след един мандат.
44-годишният Макрон ще произнесе победна реч в центъра на Париж, в подножието на Айфеловата кула, където развяващите знамена привърженици избухнаха в радостни възгласи след появата на първите прогнози в 20:00 ч. местно време.
Макрон ще се надява на по-малко сложен втори мандат, който ще му позволи да осъществи визията си за пробизнес реформи и по-тясна интеграция в ЕС след първия мандат, помрачен от протести, след това от пандемията и накрая от нахлуването на Русия в Украйна.
Но той ще трябва да спечели онези, които подкрепиха опонентите му, и милионите французи, които не си направиха труда да гласуват.
Въз основа на официалните данни социологическите организации изчислиха, че процентът на въздържалите се е бил 28%, което, ако се потвърди, ще бъде най-високият процент негласували на втори тур на президентските избори от 1969 г. насам.
Резултатът от първия тур на 10 април остави 44-годишния Макрон в стабилна, но не и неоспорима позиция да запази президентския пост.
Убеждаването на поддръжниците на твърдолинейния кандидат, класирал се на трето място Жан-Люк Меленшон, да не се притесняват и да гласуват за бившия инвестиционен банкер, беше ключов приоритет за Макрон във втората фаза на кампанията.
Макрон също така ще трябва да гарантира, че партията му ще намери силна подкрепа сред обикновените хора, за да запази контрола върху парламентарното мнозинство на парламентарните избори, които ще се състоят през юни, за да избегне неудобно "съжителство" с премиер, който не споделя политическите му възгледи./БГНЕС
Още от Свят
Израелската армия съобщи, че е ликвидиран командир на "Хамас" в Ливан
Напоследък е планирал терористични атаки, ръководени и финансирани от Иран
Защо срещата в Париж беше организирана толкова внезапно?
Днес европейски държавни и правителствени ръководители се срещат в Париж, за да обсъдят как да реагират на новия курс на САЩ и политическата риторика на американския президент Доналд Тръмп
Зеленски уговаря с президента на ОАЕ връщане на пленени украинци
Обединените арабски емирства имат съществена роля като посредник за връщането на пленени и задържани в Русия по време на войната украинци, сред които много деца