Лидерката на френската крайна десница потвърди и категоричното си несъгласие с присъединяването на Украйна към ЕС
Лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен постави под въпрос готовността на Париж да продължи да подкрепя финансирането на Украйна от Европейския съюз, ако спечели президентските избори във Франция през следващата година. Тя предупреди, че може да откаже подкрепа за европейското финансиране на Киев, ако то означава допълнителни финансови задължения за Франция, съобщава „Файненшъл таймс“.
Европейският съюз планира да предостави на Украйна заем от 90 млрд. евро за покриване на военните и бюджетните ѝ нужди. От тази сума 45 млрд. евро трябва да бъдат отпуснати през 2027 г. Въпреки това остават въпросите за по-нататъшното финансиране на Киев. Според оценки на представители на Европейската комисия през следващата година Украйна ще се нуждае от още около 70 млрд. евро.
Марин льо Пен, която според социологическите проучвания се ползва със значителна подкрепа сред избирателите, вече обеща да прекрати двустранната помощ за Киев. Тя допуска запазването единствено на отделни форми на оперативна подкрепа и обучението на украински военнослужещи.
Тя обяснява позицията си с аргумента, че Франция вече не може да си позволи подобни разходи.
В интервю за „Файненшъл таймс“ льо Пен заяви, че като президент може да не подкрепи финансирането на Украйна чрез ЕС, ако това доведе до допълнителни финансови ангажименти за страната ѝ.
„Честно спрямо господин Зеленски би било да му кажем – на практика да го предупредим: чуйте, не можем да направим повече, не сме в състояние да помагаме повече. Вече сме предоставили заеми за 90 млрд. евро, а това означава 18 млрд. евро за Франция. 18 млрд. евро наистина са значителна сума“, заяви тя.
Проектът за седемгодишния бюджет на ЕС предвижда отделен финансов инструмент за подкрепа на Украйна в размер до 100 млрд. евро. Льо Пен обаче възнамерява да възпрепятства постигането на бюджетно споразумение, включително като откаже да осигури френския финансов принос, половината от който според нея би бил неприемлив за страната.
Лидерката на френската крайна десница потвърди и категоричното си несъгласие с присъединяването на Украйна към ЕС. Тя определи подобна стъпка като равносилна на „извършване на харакири“, което според нея би довело до загуба на суверенитет и „огромни икономически загуби“ за Франция.
Попитана дали Русия е основната заплаха за сигурността на Европа, льо Пен отговори, че не знае какви са плановете на Владимир Путин и не може да знае какво мисли руският президент.
Позицията на льо Пен за Украйна
Марин льо Пен, която се стреми към президентския пост като представител на партията „Национален сбор“, разглежда бъдещото членство на Украйна в Европейския съюз като проблем за европейските земеделски производители.
Според нея присъединяването на Украйна би поставило френските фермери в условията на „жестока нелоялна конкуренция“ заради навлизането на украински производители на европейския пазар. Тя твърди също, че това би довело до значително намаляване на средствата за френския селскостопански сектор по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС.
Льо Пен се обяви и против финансовата помощ за Украйна, като заяви, че Франция просто няма необходимите средства. За тежкото състояние на държавния бюджет тя обвини президента Еманюел Макрон, но допусна, че Париж може да продължи да обучава украински военнослужещи и да предоставя военно оборудване.
faktor.bg
Още от Свят
Newsweek: Победата на демократите на изборите може да помогне на Украйна, но Тръмп ще запази предишния курс
Изданието отбелязва също, че световните запаси от ракети-прехващачи PAC-3 са ограничени, а търсенето на тях рязко се е увеличило поради войната в Иран
Парламентът на Гренландия ратифицира споразумението за сигурност със САЩ
Споразумението беше подписано през септември от САЩ, Дания и Гренландия с цел да се сложи край на напрежението, предизвикано от многократните заплахи на Тръмп да установи американски контрол над богатия
WSJ: Най-лошата идея на Тръмп: Връща Европа към руския газ, укрепва Путин, вреди на САЩ
Американските компании инвестираха десетки милиарди долари в терминали за износ на втечнен природен газ и сключиха дългосрочни договори с европейски държави и енергийни дружества