Любобир Канов, психиатър и писател

За онези, които съзират плуралистична мъдрост в избора на министри на Радев, стратегически дълбочини научени в летателното училище в САЩ, системно поведение или някаква идея за посоката в която ще поведе страната, аз бих споделил следните мои пет евроцента по въпроса Радев и неговото правителство:

1. С връщането на стотинките и на лева няма да му се получи. No passaran! Даже Долорес Ибарури да възкръсне и целия Коминтерн да му се притече на помощ в “народен референдум”, няма как да стане.

2. Човекът е нагазил дълбоко в лука, сгазил го е, без изобщо да има идея какво иска да прави в икономиката, в европейските дела, как да се държи със САЩ и как да излезе от калта, а менторите му от Москва са заети със спасението на собствените си кожи в момента. Няма кой да му дава “ясни” инструкции;(впрочем, той постоянно използва компенсаторно думата “ясно”, за да потуши кашата, която бълбука в зле остриганата му глава).

3. Офицерът от запаса станал “държавник” по волята на обстоятелства, които остават неясни и трудно обясними, дори след 9 години на върха, е видимо некомпетентен и поведението му, колкото повече става обект на публично внимание пред камерите, толкова повече ще изяснява този факт, а той все повече ще се заплита ставайки за посмешище, поне пред онези, съхранили способност за критично мислене. “Катастрофа”, думата която той употреби за състоянието на страната и на финансите ще приляга все повече на фиаското, което той ще представлява като публична фигура. Освен ако изчезне и не се появява пред медиите за въпроси, както се беше изучил да процедира Шиши. 

4. Липсата на посока на мислите, идеите и действията му, очевидната му неспособност за автономно мислене, толкова типична за всеки офицер, възпитан в съветската школа и противно на тиражираната легенда за “натовски офицер”, декориран от американците като “стратег”, видимата му обърканост в неструктурирана среда, ще стават все по-явни, но е възможно, поради твърдоглавие и тесногръдие, да не е в състояние да схване това. Ако не го спрат неговите пиари, той ще започне все по-често да съска и да продуцира нескопосани тиради срещу журналистите и медиите, поради искреното му казармено възмущение, че те не спазват субординацията спрямо него по устав и по старшинство.

5. Радев много скоро ще се окаже именно онова, от което всички се страхуваха и за което предупреждаваха: Един неподходящ, некомпетентен военен пенсионер, дезертирал от поста си като президент, зависим от сили, които не мислят доброто на страната, заел непомерна власт, ще поведе страната надолу, заедно с всичките си гълъби и с цялата сборна перушина, която е събрал, без особена принципна идея за това, какво иска да постигне и как да го направи.

Зад него няма никаква партия, нито определена “ясна” мисъл, накъде е намислил да потегли, нито как смята да действа без структури и без идеология. Той може, разбира се, да сипе клишета, изглеждайки все по-озадачен, какво точно е искал да каже, поради простата причина, че не знае, но това ще изглежда все по-жалко. За беда има една голяма група хора, които приличат на него, гласуват за него и биха искали Живков да възкръсне и да ги поведе. Това е архетипно поведение и никой, даже и Карл Юнг, не може да поправи тази беда. 

Това са моите пет евроцента по въпроса днес.