Мемориалът на окупаторската съветска армия не е свързан с борци против фашизма, нито с Втората световна война – той се построява като пропаганден инструмент, когато искат България да стане съветска република. Това заяви пред бТВ синът на скулптора Любомир  Далчев, който е един от създателите на скулптурните фигури на МОЧА.

Макар и изграден с български средства, проектът изцяло е ръководен от бившия Съветски съюз.  

"Това е първата пропаганда като реклама на съветската република. Идват съветници от Москва, които помагат с правенето на скиците, каква да е темата на скулпторите и релефите. Политбюро избира художници от Академията, които да го изпълнят. Композициите са директно диктувани от Политбюро и от съветските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързван е с България, но е пропаганда. Баща ми работи над паметника в София, но са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро.“ - каза още Любомир Далчев-син.

Той допълни, че впоследствие идеята България да стане съветска република отпада, но МОЧА остава пропаганден символ.

Далчев-син обърна внимание, че задният релеф е посветен на работническата класа – изобразява работници и съвсем няма нищо общо със смисъла, който му приписват бранителите на МОЧА.

„Баща ми беше написал писмо за паметника. Мисля, че в архива си имам ръкописа. Искам да обясня малко неща за паметника. Едно нещо от неговото писмо за паметника ми беше трудно да разбера. Той използваше „жалоните на поробителите“. Едно нещо, което чувам сега в София. Хората сякаш не разбират защо баща ми използва „жалони на поробителите“." - сподели той.

„Мисля, че баща ми е прав като казва „жалоните на поробителите“ – т.е., че този паметник не трябва да е в София. Жалон е когато някой забива кол (за да обозначи територия като своя – б.р.), това е забиването на кол от Съветския съюз.“ – отбеляза събеседникът.

Според Далчев-син МОЧА трябва да се претопи, а металът да се даде на български творци, за да създадат от него нови неща, които да символизират спасяването на България от това да бъде република на Съветския съюз.

"Някои хора казаха, че това е изкуство, което не трябва да се разваля. Тъй като говорим за изкуството на баща ми. През 2007 година имаше много хубав паметник в кв. „Младост“ на семейството, който е разрушен и никой не е обърнал  внимание. Баща ми имаше силно чувство за България. Моят дядо е бил адвокат, който е защитавал българите. Цялото изкуство на баща ми е директно свързано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е свързано с българската история“.– констатира с горчивина синът на скулптора.   

„Всяка изява на баща ми е свързана с българската националност, българския живот, българската история“, добави той.  

„България е една от най-старите държави в Европа и много неща може да даде на Европа и света като опит и история“, категоричен е той.

Скулпторът Любомир Далчев емигрира в САЩ през 1979 г. 
Днес неговият син живее в Калифорния, той е инженер, работи в Силициевата долина. Той е едва 15-годишен, когато напуска България.

„Като дойдохме в Калифорния, баща ми обясни. Тогава имахме повече време и да сме само двамата. Той ми обясни за трудностите по време на комунизма. Той искаше много да се публикува книга, но не му позволиха. Не му казаха. Разиграваха го. При заминаването за Виена му дадоха паспорт само за една седмица“, добави Любомир Далчев-син.

Смъртта на брата на Любомир Далчев - великия български поет Атанас Далчев, настъпва преди заминаването на семейството за САЩ.

„Беше много трудно. Това е част от причините за нашето заминаване извън България. Досега не съм сигурен дали той е починал от естествена смърт или е нещо по-лошо. Някои неща не са много ясни. Не знам кое е точно и кое е само слухове.“ - сподели събеседникът за своя чичо.