Кабинетът може би очакваше 100 дни толеранс, но получи меден месец, заяви пред БГНЕС политологът Любомир Стефанов.

Новото правителство, с подплатеното коалиционно споразумение и широко парламентарно мнозинство, като че ли не успява да достигне височината на собствената си заявка. Ако използвам една метафора от играта на бридж – първоначалният анонс не отговаря, като че ли на възможността им да разиграят наличните карти в настоящата ситуация, коментира Стефанов.

По думите му, за този "меден месец" на част от българските граждани може би очакванията са оправдани.

"С цялата условност на говоренето и на политическите очаквания, на възможностите и реалностите, няма как всички да бъдат удовлетворени, независимо от широчината на парламентарното мнозинство, излъчило настоящото правителство, има доста голяма част от българските граждани, които не го подкрепят", каза политологът.

Според него със сигурност усилията за коригиране на голяма част от социалните плащания и в частност пенсиите, се е понравило. „Доколко и в каква степен обаче е въпросът, тъй като има опасение, че това може да се окаже еднократен акт за купуване на стабилност. Това вече сме го виждали в предишните управления и не води в добра посока. Въпросът е дали това може да бъде превърнато в устойчива държавна политика и чрез бюджета да се преразпределя все по-голяма част от прихода в държавата на нас гражданите, които я издържаме и той да отива за коригиране на тези наистина срамно ниски пенсии в държавата. Те не са заслуга на настоящото правителство, а са наследени годишни проблеми", каза той.

Любомир Стефанов отбеляза, че от друга страна чувството за прозрачност и за отговорност в управлението, като че ли се завръща, не е някакво отдалечено задкулисие. „В този ред на мисли, аналитичното и академичното в мен казва, че е хубаво, защото всеки гражданин в държавата, макар че всеки е много претенциозно да се каже, започна да усеща, като че ли някакъв интерес към политиката и политическото, събуждане има на интереса към това. И аз се надявам участието на гражданите да не отслабва на нивото, което регистрирахме на последните парламентарни избори. Надявам се лека-полека да се превърне от това: „всеки има право на глас“ в реалното, всекидневно участие в политиката, особено когато има право на вот“, посочи политологът. Според него други, които може би са евентуално доволни от настоящето правителство са донякъде и външнополитическите ни партньори.

Плахият оптимизъм, който лъха от някои от първите действия на правителството не е достатъчен, за да се омаловажи фактът, че все още като че ли липсва посока на промяната. Тя все така си остава нещо принципно и метафорично, но трудно осезаемо. Усилията за радикални реформи се свеждат до зрелищни публични прояви, подобни на визитата на премиера Петков при главния прокурор, но няма усещане, още по-малко реални действия, за следване на последователна политическа линия. По този начин кабинетът рискува да изгуби генерираната инерция от крехката изборна подкрепа във второстепенни, всекидневни управленски проблеми, отколкото да предприеме реални дълбочинни реформи, заяви Стефанов.

Твърде амбициозно е според него да се очаква, че кабинетът „Петков” ще реализира 4-годишен мандат на управление.

„Така трябва да се говори и така е задължително да се говори от управляващите, тъй като това, че си спечелил редовни парламентарни избори, естествено означава, че хоризонтът ти са следващи такива. Е, тук е малката уловка, че те може да не бъдат редовни, както сме го виждали да става, което пък в крайна сметка няма нищо лошо – никой не е венчан за властта и това усещане е хубаво да се утвърди в Републиката. Гражданите решават кога да свалят доверието си от някой и да го дадат другиму да ги управлява тях самите, от тяхно име – тук никой не печели властта, а гражданите делегират възможността да бъдат управлявани или не някому. Така, че смятам хоризонт от 4-години за амбициозна публична заявка, която с оглед на реалността на настоящото многофасетно правителство, многото интереси, които то трябва по един или друг начин да ангажира, да включи във вземането на решения, пък и в задоволяването, ако щете, едва ли ще издържи на натрупването на това динамично напрежение, което разбира се, че ще ескалира“, каза той.

Примерът, който дава е с бюджета. „Знаете, че от самото начало се говори за рекордно късен като приемане бюджет – март месец, и се говори веднага след него за тримесечна актуализация през лятото, което безпрецедентно показа, че има много сериозно напрежение, което не се дължи само на сериозния икономически макро и микро натиск върху държавния бюджет“, посочи политологът. /БГНЕС