Анализ на Финикс, специализиран във военния и разузнавателния свят, автор на Code Nemesis, Hubris и The Abduction of Whitney. Последният му роман, Z, който разглежда руския опит за покушение срещу Володимир Зеленски в ранните дни на войната в Украйна, излезе през април 2023 г.

Предстои намеса на MAGA в Германия, Франция, Обединеното кралство
Публикуването на новата Стратегия за национална сигурност (NSS) от Белия дом на 5 декември 2025 г. шокира външните министерства по целия свят. След месеци на безмилостни атаки срещу Европа администрацията на САЩ издаде официална декларация за развод.

Европейските лидери обаче поставят този документ в перспектива, въпреки изненадващата му агресия към така наречените съюзници. Те обаче грешат. Точно както грешаха, когато не вярваха в избирането на Доналд Тръмп през 2016 г., нито в преизбирането му през 2024 г., нито в радикализма на програмата му за втория мандат.

Стратегията за национална сигурност на Съединените щати символично запечатва – нейното значение е чисто теоретично – скъсването с осем десетилетия американска външна политика, инициирана от президента Франклин Д. Рузвелт през 1942 г., която доведе до влизането на Съединените щати във Втората световна война, след това до Трансатлантическия алианс, Студената война и ерата на Pax Americana, за добро или за лошо. Тази ера вече е приключила. Време е да признаем това.

Какво съдържа „Стратегията за национална сигурност“

Стратегията за национална сигурност е документ, който обикновено се публикува през първите две години от мандата на всеки президент на САЩ. Тя е кулминацията на месеци работа, включваща множество правителствени ведомства на САЩ, и се стреми да бъде точна и изчерпателна. Или, както Джо Байдън написа във въведението си през октомври 2022 г.: „Това е 360-градусова стратегия, основана на днешния свят, която определя бъдещето, което искаме, и предоставя пътна карта за постигането му.“ Думите са избрани, претеглени, измерени: (новият) президент на Съединените щати се стреми да остави своя отпечатък.

Този път нищо подобно. Очевидно този документ е дело на Майкъл Антон, поддръжник на MAGA, „близък“ до американския неореакционен блогър Къртис Ярвин. Цялото нещо е кратко (тридесет и три страници), брутално, лишено от подробности и анализ. Това не е стратегия, а културна революция, идеологическа харта.

Първо, това е документ, предназначен да бъде концептуализация на визията на Доналд Тръмп. Има двадесет и седем споменавания на името на американския президент в двадесет и девет страници текст, в сравнение само с едно за Джо Байдън през октомври 2021 г. и нито едно за Джордж У. Буш през 2006 г. NSS от декември 2025 г. е и завръщане към XIX и началото на XX век, този на Джеймс Монро (1817–1825), Уилям Маккинли (1897–1901) и Теодор Рузвелт (1901–1909).

И в известен смисъл това представлява завръщане към „изолационистка“, неинтервенционистка (извън Северна и Южна Америка), протекционистка (митите на Уилям Маккинли) и антиимиграционна традиция. Това е „Америка на първо място“, с емоционалното си име, напомнящо за Комитета „Америка на първо място“, основан от летеца Чарлз Линдберг. NSS сигнализира края на глобализма, свободната търговия и експлоатацията на американската щедрост; това е краят на „глобалната“ визия за Америка. Важното е какво служи на нейните интереси и нищо друго. Вече няма приятели в класическия смисъл, а само сближаващи се интереси, васализъм и заплахи. В документа се обяснява също, че ерата, в която Западът е давал морални уроци на останалия свят, е приключила, което несъмнено ще зарадва много страни от Глобалния Юг.

Тази стратегия за национална сигурност директно противоречи на неоконсерваторите, които доминираха Републиканската партия от 2000 г. до „Чаеното парти“ (започвайки в края на 2000-те). Войните трябва да се избягват на всяка цена. Ако трябва да се водят, те трябва да се водят благодарение на почти непобедимостта на американските военни, да бъдат бързи, зашеметяващи и без американски жертви. Другата мания на NSS е контролът върху миграционните потоци в световен мащаб, не само в рамките на Съединените щати. Ще се върнем към този момент по-късно.

В документа се обяснява също, че ерата, в която Западът е чел лекции на останалия свят за морала (права на човека, хомосексуалност и др.), е приключила, което несъмнено ще зарадва много страни от Глобалния Юг. NSS очерня политиките за устойчиво развитие и дълбока декарбонизация. Документът потвърждава превъзходството на националните държави и критикува международните организации.

След това, след тази литания от иконоборчески принципи, NSS стига до същината на въпроса. Тя сегментира американската стратегия по региони. Първо, Западното полукълбо, тоест Северна и Южна Америка: Съединените щати, доминиращата сила, си дават правото да се намесват в целия регион. Това е „следствието на Тръмп“ (отнасящо се до следствието на Теодор Рузвелт от 1904 г.) от доктрината Монро. Тази умишлена политика оправдава морската блокада, наложена на Венецуела, атаките срещу колумбийския президент Густаво Петро и мексиканското правителство, критиките към Канада, заплахите за Панамския канал и желанието за придобиване на Гренландия. Използвайки китайската имперска терминология (подходяща за ерата на Доналд Тръмп), това са „васални“ държави.

Освен това NSS използва много помирителен език към Китай (както прави и с Русия). Целта е двойна: да спечели икономическата битка и, за тази цел, да трансформира изкривените икономически отношения, които преобладават между Китай и Съединените щати през последните тридесет години, а също и да избегне конфронтация между Китай и Тайван, за да не се нарушат световните корабоплавателни пътища. Документът насърчава други региони или държави (Европа, Япония, Австралия, Мексико и др.) да „приемат търговски политики, които допринасят за преориентиране на китайската икономика към вътрешно потребление“, тъй като Съединените щати са спрели да абсорбират техните излишъци. Що се отнася до Близкия изток, NSS отново заявява непоколебимата си подкрепа за Израел и Авраамовите споразумения.

Европа – цивилизация в упадък?

Проблемите на Европа не се ограничават само до недостатъчни военни разходи и икономическа стагнация (делът ѝ в световния БВП е спаднал от 24% на 14% за тридесет и пет години). Според американската стратегия за национална сигурност Европа е изправена пред риск от „цивилизационен упадък“ заради анемичната демография, имиграцията, която „трансформира континента“, и задушаващите регулации. Не само европейските страни, с намаляващите си армии и колебливите си икономики, може да престанат да бъдат надеждни съюзници, но е възможно в „дългосрочен план“ някои от членовете на НАТО да се превърнат в „мнозинство неевропейски“ страни.

Освен това, ако европейците смятат Русия за „екзистенциална заплаха“, това е поради тяхната „загуба на доверие“ (тоест: цивилизационно). Тази ситуация е възникнала, защото неизбраните елити заплашват свободата на словото и използват недемократични средства, за да спрат напредъка на „патриотичните“ партии към завземане на власт, се посочва в документа.

Ако това наподобява платформата на много европейски крайнодесни партии, то е така. Както обяснихме през октомври 2025 г., дясното крило на MAGA има културно (в смисъл на „културните войни“ в Съединените щати) и идеологическо тълкуване на външната политика. Не толкова предполагаем афинитет към руското правителство, колкото висцерална омраза към европейските елити ги мотивира. За членовете на сферата на MAGA Европа е изоставена. Тя е антидемократична единица, където глобалистките, центристките и либералните елити потискат масите, като ги дехристиянизират, лишават ги от идентичността им, като ги давят в неевропейска имиграция, и ги обедняват, като ги задушават с регулации.

Влиянието на MAGA

Пътната карта на десницата в MAGA е ясна. Първо, нейните поддръжници ще направят всичко по силите си, за да гарантират, че партиите „Реформирана Великобритания“, „Национален сбор“ (RN) и „Алтернатива за Германия“ (AfD) ще дойдат на власт съответно в Обединеното кралство, Франция и Германия. С приблизително 30%, 36% и 26% от гласовете в съответните си страни тези крайнодесни популистки партии са „в играта“. След като техните „съюзници“ са на власт, MAGA ще се съсредоточи върху демонтирането на европейските институции, установяването на мир с Русия и прекратяването на масовата имиграция, за да ограничи това, което възприемат като риск от колапс на европейската цивилизация.

Следователно намесата не е хипотеза, а сигурност. Тя вече се случва на множество нива. Посланията на Илон Мъск в подкрепа на AfD, окуражаването на Найджъл Фараж за Reform UK, атаките на Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс – всичко това е само началото. Американските посолства в Европа са натоварени със задачата да събират статистика за престъпленията, извършени от мигранти в съответните им страни.

Шестнадесет месеца преди президентските избори във Франция провокациите, операциите за влияние и заплахите ще се умножат. На 23 декември Държавният департамент забрани на пет европейски личности, включително бившия комисар Тиери Бретон, да влизат в Съединените щати. Според специализираната медия Intelligence Online Главната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) е разследвала дейността на служител от американското посолство, за когото се твърди, че се е намесил в гимназия в Западна Франция.

Списъкът е безкраен. Според Le Figaro американски служители и членове на мозъчния тръст Heritage Foundation са се срещнали с представители на Националния сбор (RN) и движението Reconquête през май 2025 г. Маркус Фронмайер, германски член на Бундестага от AfD, е бил почетен гост на гала вечерта на Младите републиканци през декември. А според Der Spiegel американската администрация обмисля санкции срещу френските съдии, които осъдиха Марин льо Пен през март, и германските съдии, които възпрепятстват електоралните перспективи на AfD.

Шестнадесет месеца преди президентските избори във Франция през 2027 г. провокациите, операциите за влияние и заплахите ще се умножат. Тяхната ясна цел: да изберат кандидата на Националния сбор с възможно най-голямо мнозинство. За първи път в съвременната си история Франция ще бъде хваната в кръстосания огън между апостолите на Кремъл и тези на крайната десница. Ще помогне ли това Националният сбор да дойде на власт или, напротив, ще причини неговото поражение? Невъзможно е да се знае. Но са необходими действия: спешно увеличение на бюджетите за отбрана и разузнаване, по-силен глас от суверенни европейски държави и принцип на реципрочност пред лицето на атаките. С други думи – край на помирението. | БГНЕС