Николай Слатински*

Първият ми коментар е точно този: 

Корпорация "Тръмп" атакува Венецуела с помощта на американската въоръжена сила. 

За продемократите ни е радостта, че наш кучи син свали диктатора.

За някои от тях не е въпросът дали се прави нещо, а кой го прави. И щом го прави наш - то си е в реда на нещата. Въпросът е да не го прави не-наш. И да не го правят на нас...

За фамилията Тръмп всичко е само поредното

успешно бизнес начинание

Тръмп размахва сопата на държавата САЩ единствено в свой личен финансов, икономически, бизнес, меркантилен интерес. 

За една година като президент Тръмп удвои богатството си, а синът му го ушестори! 

Сега Тръмп ще го учетвори, а синът му ще го удесетори. Като минимум.

Когато Тръмп дойде на власт, споделих огромното си опасение, че той ще направи така, че не само всичко, което ни разказваха през соца за СССР се оказа лъжа, но и всичко, което ни разказваха за САЩ ще се окаже истина.

Моята позиция по отношение на Войната срещу Ирак бе, че това е

геостратегическа грешка и геополитическа авантюра

И че тя (има го в намиращата се цялата на сайта ми книга "Ирак - така съветвах Президента"):

- първо, ще тласне света в дълга вълна на несигурност, неяснота, непредсказуемост и неконтролируемост; 

- второ, ще делегитимира Запада като морален стожер; 

- трето, ще дискредитира САЩ като незаменима сила и гарант за стабилност и устойчивост на пост-биполярния свят;

- четвърто, ще нанесе непоправим удар на еднополюсния модел; 

- пето, ще породи консолидация на всички диктаторски режими; 

- шесто, ще промени радикално поведението на Русия на Путин в проимперска посока;

- и седмо, ще доведе до стремеж на все повече страни към придобиване на Оръжия за масово унищожение (защото който има такова оръжие, никой не смее да го пипне и дори му постила напоследък червен килим).

Ето защо моята първа, по горещите следи, погноза е, че днес

Тръмп само ще задълбочи

това, което прогнозирах преди САЩ да нападнат Ирак.

Единственото хубаво е, че Тръмп ще лъсне пред целия свят като войнолюбец и вече няма да може да казва, че при него войни не са започвани, а само са прекратявани (макар де факто да няма нито една война - повтарям - нито една война! - трайно прекратена от него през този мандат с преодоляване на дълбоките причини, довели до нея).

А за Мадуро изобщо не ми е жал. Не ми беше жал и за иракското чудовище. Както няма да ми е жал и за Бункерното чудовище, когато пукне или го пукнат.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора