„България води война против Македония, която не може да е „по-студена“. Заедно с цялата „интелигенция“, висшето ръководство на страната е мобилизирано с единствената цел – да докажат, че сме непросветени „българи“. Наясно са, че или сега ще успеят да го постигнат, или всичките им скрити исторически замисли за македонците ще се изпарят“. Това пише в провокативна статия в „Нова Македония“ дипломатът от кариерата по времето на бивша Югославия Ристо Никовски, изповядващ идеите на партията на Груевски . Материалът е представен без редакторска намеса от "Фокус".

Капитулантският договор, който подписахме им дава право да доказват недоказуемото и трябва да се признае, че е задължение на политиците да използват такива възможности. Точно така се отнася София. Те настояват с всички сили да си присвоят ключов дял от нашата история с единствената цел да ни убедят в нашия български произход. Символът на всичко това е, разбира се, личността на Гоце Делчев. Според тяхната идеология, той е голям „българин“, който се е борил за Македония, ама като за втора българска държава. Делчев няма други исторически заслуги за България, Ако, все пак, има, тогава и ние трябва да покажем разбиране.

Едва ли има по-голямо унижение от това да приемеш да преговаряш за историята си със съседните държави. Точно това прави нашата Македония и сега не трябва да се чудим какво се случва. С подписването на асиметричните договори с България и Гърция, Македония се постави в зависима позиция, като последиците от това могат да се окажат съдбоносни за оцеляването на македонския народ. Нашите некадърни политици ни уверяваха, че с тези договори са решени проблемите с тези държави и те стават наши приятели, което беше невиждана лъжа и жестока манипулация. Истината е, че тези вековни проблеми бяха само отворени и оставени на масата за бъдещата ни екзекуция. С договорите не беше решено абсолютно нищо в наша полза.

Сега се убеждаваме, че агресията срещу Македония и от страна на Атина, но особено от София, никога не е била по-ясно изразена и по-опасна. И двете са с откровени намерения да нанесат фатален удар на македонската национална идентичност. Смятат, че е дошъл моментът за окончателното затваряне на „македонския въпрос“. Впрочем, София открито ни заяви, че Македония може да влезе в Съюза, но не и македонизма и по-точно – македонците. И докато се случва всичко това, нашите мъдро мълчат. А ако се обадят, хвърлят реплики в смисъл, че Делчев наистина се е декларирал като българин, но се борил за Македония! Демек, водата ври на 100 градуса, но затова пък правият ъгъл е 90. Така някак си беше шегата за този, който твърдял, че водата ври на 90 градуса.

Историческите комисии и с България, и с Гърция са факт и опасността от катастрофални последици от тяхната работа е съвсем реална за нас. Ако бяхме нормална държава с отговорни политици, сега поне щяха да се активират всички налични възможности, за да се помогне на нашите комисии да спасят каквото може. За съжаление, това е ерес за политиците, които, като носители на капитулацията, сега нямат очи да се борят за нашите интереси, които вече предадоха за нищо. Всъщност, въпросът е дали Академията, Институтът за национална история и подобните институции са получили нареждане от политиците да не ни защитават? Колко ли само „учени“ взимат заплата в института, а не сме чули нищо за техните „важни“ открития за нашата история. Сега, вместо всекидневно да излизат с факти и аргументи и за Гоце, и за всички други наши дейци (които неизбежно ще дойдат на ред в в София), или да дават препоръки и предложения какво трябва да се оспорва – всички мълчат. Ако все пак правят нещо, обществеността трябва да знае, защото е крайно чувствителна. Или, както и навсякъде, и там голяма част са нечии деца, роднини, съседи...?

Академията пък вече се доказа като безполезна за държавните и националните въпроси.

Тук ще се опитаме да прецизираме една слаба точка на българската страна, която може да се използва като повод за наша инициатива.
От 1990 година България празнува 3 март като национален празник. Това е денят, когато през 1878 година е подписан предварителният Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя, която е загубила войната от 1877/1878 година. Този договор се нарича предварителен, защото никога не влиза в сила и е ревизиран след само три месеца, на 13 юни през същата 1878 година на Берлинския конгрес. Според руските замисли, в Сан Стефано е създадена Велика България, която обхваща почти цялата Македония, части от Сърбия (Пирот, Враня...), от Гърция (Северна Тракия и части от Източна Тракия) и Албания (Корча...). Според договора от Сан Стефано, България има над 170 хиляди квадратни километра територия, докато днес тя е около 110 хиляди. Русия създава Велика България като васална държава, което беше против интересите на западните сили, които не приеха договора. Русия беше принудена да направи ревизия на споразумението и след това приложи договореното в Берлин. И албанците бяха недоволни от Санстефанския договор и като следствие от него формираха Призренската лига, чиято цел е Велика Албания. Много години преди 1990 година София празнуваше 3 март като ден на освобождението, което също така е спорно в много отношения.

Изборът на София да празнува 3 март като национален празник на страната е дълбоко провокативен за всички съседни държави, особено за Македония. Това открито символизира техните иредентистки аспирации към части от някои държави. Няма никакво основание, или оправдание, нещо, което е било предварително и въобще не е влязло в сила, да бъде използвано за национален празник от София.

Благодарение на „гръмогласността“ на София, която безспорно е приятелска, поне знаем, че са се запънали около Делчев. За комисиите с Гърция, обаче, освен няколко новини от Атина, както обикновено неблагоприятни за Македония, нашата общественост няма никаква идея какво работят и какви са безпринципните отстъпки, направени от наша страна.

Интересното е, че и Атина (индиректно, свързвайки ни с Албания), и София ни се заканват и с блокада на датата за преговори за членство в ЕС, докато и двете с нетърпение чакат да я получим, защото чрез тях ще могат да изстискат и малкото, което ни остана от македонската национална идентичност.

Един от основните уроци в дипломацията е, че отношенията със съседите са и най-важните, и най-трудните. Почти навсякъде е така, не само на Балканите. През вековете сме споделяли историческата съдба със съседите, в добро и лошо, във войни и сътрудничество. Най-често събитията на Балканите са били дирижирани от други сили, които са имали собствени интереси и за тази цел са изправяли една срещу друга страните от региона. Окупаторите и границите са се променяли, дори са се разменяли населения, народите са се смесвали по различни начини и всичко това е оставило дълбоки следи и последици, които е нормално да рефлектират още дълги години. Тези наследства винаги са голям товар, а решения се намират много трудно. Така е и на Балканите, и в Далечния Изток, така е в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. В момента, например, има шест, седем гранични спора между САЩ и Канада, за които не се говори много...