„Словенското общество е либерално и съществуването на ИФИМЕС е възможно. Там живеят изключително умерени хора и политици, които са миролюбиво настроени. Възникването на този институт не е било никакъв проблем. Той се финансира по свои канали и държавата няма нищо общо. Аз съм скептичен към подобни институти, които заработват средства, за да продават експертни оценки. Ако съдим по това, че България е наречена „грозното лице на ЕС“, то ще видим, че експертната оценка съдържа множество кухи фрази – „както казват анализаторите“, „както се оценява“, но не е известно от кого. Тази реторика прилича на пропагандата отпреди 40-50 г., в която се използват квалификации и обиди. Словенският посланик не може да бъде поканен за разговори, защото този институт само е базиран в Любляна, но няма общо с държавата“. Това заяви бившият посланик на България в Словения проф. Владимир Атанасов в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“. 

„Словенският посланик не може да помогне или да вземе отношение. В Словения има едно особено пристрастие към Северна Македония и не знам на какво се дължи. Може би е „югочувствителност“ или солидарност към по-малкия брат в рамките на Югославия. Чувствителността обаче ни препъва, когато трябва да се запознаем с фактите и още повече да ги приемем. Ние имаме непознаване на фактите в самата Словения. Разговарял съм с колеги от Люблянския университет и остава усещането, че според тях България има нещо против Северна Македония. Това може да се дължи само на едно – македонската пропаганда и сантиментализма противопоставят две страни, които няма да бъдат в конфликт. България не е имала през годините проактивна политика спрямо Скопие пред ЕС. Имаше подобно отношение по време на председателството ни на ЕС. От тук се създават погрешни впечатления, които се използват от македонската пропаганда и се използват срещу страната ни. 25 г. Македония се мъчи, че нейното име исторически и правно е „Македония“. След 25 г. нашите западни съседи се сетиха, че по този път не може да се върви напред. Направиха своя компромис за себе си и обществото го прие. Днес страната се казва Северна Македония. Пропагандата винаги почива върху такива неясноти. Въпросът е кой повдига пропагандния шум и заплашва. Разбираме, че премиерът Зоран Заев е имал съветници, които принадлежат към този институт. До 2020 г. те са получавали някакви средства от македонското правителство. Когато някой обаче плаща за експертна услуга, той ще я получи такава, каквато иска. Това се е случило и със Северна Македония, а България е оклеветена за пореден път, а македонската пропаганда е постигнала целите си. Аз се страхувам, че действащите политици в Северна Македония не си дават сметка за това, което се случва“, казва още проф. Атанасов. 

„Хората живеят със своята социалистическа носталгия, включително и в България. В Русия носталгията е по Съветския съюз. Лошото е, че различни институти използват чувствителността, за да могат да настройват определени общества, да формират мнения, да изправят едни срещу други правителства и държави. ИФИМЕС подрива отношенията между България със Словения, Северна Македония и ЕС. Страната ни трябва да вземе категорично решение – дали ще остави словенското председателство под въздействие на македонската пропаганда, или да вземем сериозна дипломатическа позиция“, коментира бившият посланик.