Първото двустранно посещение на делегация на новото македонско правителство е в България. Преди това имахме посещение в Брюксел, но това е първото двустранно посещение и целта беше да затворим откритите въпроси със съседите и да поискаме подкрепа от България с оглед на предстоящото й председателство на ЕС, за да включи въпроса за членството на Македония в дневния ред на съюза. Това заяви македонският вицепремиер за евроинтеграцията Буяр Османи в интервю за БТА.

Резултатите са отлични, много сме доволни от приема, който получихме на най-високо ниво, от получените позитивни сигнали. Най-важното е, че делегациите почти се договориха за текста за Договора за добросъседство с България, останаха само някои технически детайли, които се надявам бъдат приключени до посещението на българския премиер Бойко Борисов в Скопие на 2 август, изтъкна вицепремиерът.
Нашата цел е да затворим всички открити въпроси - въпроса за Рамковия договор в Македония, въпроса за Договора за добросъседство с България, за да остане накрая само въпросът за името с Гърция. Това е тежък въпрос, емоционален въпрос, за чието решаване всички партии трябва да положим усилия. Много сме доволни от посещението, смятам, че е историческо посещение с оглед на целта да постигнем напредък в процеса на евроатлантическа интеграция, подчерта г-н Османи.

От Договора за добросъседство останаха за доизясняване някои въпроси от общата история. И двете правителства са на мнение, че историята на Балканите е преплетена между всички народи и тя трябва да ни сближава повече. Ние уважаваме общата ни история, но смятаме, че трябва да гледаме напред към новото настояще и да се стремим да се развиваме по-нататък като европейски държави. Оставащите детайли трябва да се доуточнят, но като цяло има политически договор за подписването на Договора като общ документ през следващите седмици.

Запитан за ролята на икономиката и инфраструктурните проекти в отношенията между двете страни, Буяр Османи посочи, че като цяло икономическото сътрудничество между Македония и България не е на равнището на капацитетите, които имат двете държави. Част от причините за това са политически, част са поради несъгласуване на проектите. 
По отношение на проектите, финансирани от ЕС за трансграничното сътрудничество, имаме отлично сътрудничество, реализирани са вече над сто проекта. Имаме подготвени проекти, а над 45 проекта са във фаза на реализиране, съобщи той. "Като цяло обаче може повече. Затова първо трябва да бъдат уредени политическите отношения, за да може след това компаниите, бизнесмените да развиват сътрудничество и мисля, че днешната среща излъчи послание за такъв стимул", каза той.

Г-н Османи посочи и ролята на Берлинския процес за свързването на страните от региона с транспортни коридори, чрез енергийни системи и всичко, което да подготви по-добре Западните Балкани за членство в ЕС. 
Спорът с Гърция за името на Македония е емоционален въпрос, а там, където има емоции, няма рационалност, отбеляза македонският вицепремиер. "За съжаление в този период, вместо да се оставят емоциите и да се гледа рационално на въпроса, се долива още бензин. Затова започна процес на създаване на мерки за доверие между двете страни. Външният министър Никола Димитров беше на посещение в Гърция веднага след сформирането на правителството, за да отправи послание, че ние сме готови на компромис за спора за името. Аз също, като вицепремиер за евроинтеграцията, изпратих послание до моите гръцки партньори, че трябва да започнем комуникация с цел да засилим доверието сред гражданите, че имаме общи интерес от сътрудничество и че перспективата на региона е в сътрудничеството.
За нас обаче е важно първо да затворим останалите открити въпроси - за Рамковия договор в Македония, за договора с България и да остане само гръцкият въпрос като емоционален въпрос, за да може да съсредоточим цялата си енергия за върху проблема и най-сетне да намерим решение, защото това продължи прекалено дълго и спира интеграционния ни процес. Кризата в Македония показа, че колкото повече страната е блокирана, толкова повече проблеми възникват вътре в нея. Затова за нас е важно да има постоянно движение. Затова търсим и други решения. Например да получим покана за НАТО със съкращението БЮРМ, а в процеса на ратификация в страните членки да водим паралелни преговори с Гърция. Предлагаме алтернативни и творчески решение с цел да се деблокира този въпрос", каза вицепремиерът Османи.