Група от седем европейски лидери, оглавявана от френския президент Еманюел Макрон и унгарския премиер Виктор Орбан, призова преди срещата на върха на ЕС в четвъртък (25 март) Европейската комисия да спре да пречи на развитието на ядрената енергетика и вместо това да обмисли начини за включване на атомната енергия в правилата на ЕС за зелено финансиране, съобщава Euractiv.

В писмо, адресирано до изпълнителната власт на ЕС, седмината лидери открито заявиха подкрепата си за ядрената енергетика при изпълнението на климатичните цели на ЕС.

„Убедени сме, че всички налични технологии с нулеви и ниски емисии, които допринасят за неутралността на климата ... трябва да бъдат не само признати, но и активно подкрепяни от Европейския съюз“, пишат те.

„Това е особено валидно за ядрената енергетика, чието развитие е една от основните цели на Договора за създаване на Общността Евратом, задължаващ институциите на ЕС да я популяризират“, се казва в писмото от 19 март.

Сред подписниците са лидерите на Чешката република (Андрей Бабиш), Франция (Еманюел Макрон), Унгария (Виктор Орбан), Полша (Матеуш Моравиек), Румъния (Флорин Кожу), Словакия (Игор Матович) и Словения (Янез Янша).

Австрия и Германия са против ядрената енергия, като посочват екологичните рискове, породени от радиоактивните отпадъци.

Ядрената енергия също по принцип е изключена от таксономията на зелените финанси на ЕС поради критериите „Не нанасяйте значителна вреда“, които възпрепятствяат технологиите да получават екологичен инвестиционен етикет, ако подкопават екологичните цели като предотвратяване и контрол на замърсяването.

Но в писмото се твърди, че изборът на ядрена енергия е решение, което всяка държава от ЕС е свободна да вземе, „при взаимно уважение и независимо от политическия избор на другите държави-членки“.

Полша, Чехия и България планират да построят нови ядрени реактори, за да намалят зависимостта си от въглища и да изпълнят климатичните цели на ЕС. Франция от своя страна стартира амбициозна програма за замяна на някои от застаряващите си ядрени централи с ново поколение водни реактори под налягане, наречени EPR. Финландия и Великобритания също имат EPR в процес на изграждане, но разходите нараснаха на фона на закъснения и проблеми с безопасността.

Разходите за финансиране на нови ядрени съоръжения са нарастваща грижа за индустрията. Миналият месец лобистката група за ядрена индустрия Foratom изрази опасения, че ядрената енергетика рискува да бъде изключена от правилника на ЕС за устойчива финансова таксономия.

„Големият проблем за нас с таксономията е, че тя ще позволи на допустимите компании да имат достъп до облигации и фондове, които имат по-нисък лихвен процент“, каза Джесика Джонсън, директор по комуникациите във Foratom, търговската асоциация, представляваща ядрената индустрия в Брюксел.

„Това означава, че разходите за финансиране биха могли да бъдат по-ниски, ако имат достъп до тези средства, тъй като размерът на лихвите, които ще трябва да върнат, е много по-малък“, каза тя пред журналисти по време на онлайн брифинг за пресата на 9 февруари.

В писмото си седемте лидери изразиха опасения, че политиките на ЕС в момента ограничават развитието на нови атомни централи и призовават за създаване на „подходяща рамка за ново строителство на ядрени съоръжения“.

„Призоваваме Европейската комисия да гарантира, че енергийната и климатичната политика на ЕС отговаря на всички пътища към климатична неутралност съгласно принципа на технологична неутралност“, пишат подписалите.

„В този контекст всички налични и бъдещи технологии с нулеви и ниски емисии трябва да бъдат третирани еднакво във всички политики, включително таксономия на устойчивите инвестиции, с цел постигане на неутралност на климата до 2050 г.“, се казва в него.