Френският президент Еманюел Макрон заяви, че свободата в Европа е под по-голяма заплаха от всякога след края на Втората световна война.

„Живеем в преломен момент,“ предупреди Макрон в реч пред въоръжените сили, произнесена в навечерието на националния празник — Деня на Бастилията. Той осъди действията на „империалистически сили“, „анексиращи сили“ и утвърждаването на принципа, че „силата е право“. 

Макрон каза също, че „никога досега мирът на нашия континент не е зависел в такава степен от решенията, които взимаме днес“, като допълни, че Франция трябва да остане „свободна и господар на собствената си съдба“. В тази връзка той обяви намерението си да повиши отбранителния бюджет с 3,5 милиарда евро през 2026 година и с още 3 милиарда през 2027-а. Бюджетът за отбрана вече нарасна значително по време на неговото управление — от 32,2 милиарда евро през 2017 г. до 50,5 милиарда в момента, с очакване да достигне 67 милиарда до 2030 г.

Как Тръмп успя да убеди страните в НАТО да инвестират 5% за отбрана

Макрон подчерта, че „ако искаш да будиш страх, трябва да бъдеш силен“, призовавайки за пълна „мобилизация“ на всички държавни структури в защита на националната сигурност. „Всички трябва да бъдат на бойните си постове“, добави той, като предупреди, че въпреки сегашното предимство, Франция може бързо да бъде изпреварена, ако не ускори темпото. Изявленията му идват на фона на тревожни сигнали от военни и разузнавателни среди.

Началникът на Генералния щаб генерал Тиери Буркар заяви, че Русия е „дълготрайна заплаха“ за Европа и че именно в Украйна, нападната от Москва през 2022 г., се решава бъдещата тежест на европейските държави в световната геополитика. Според него Русия вече разглежда Франция като „основен противник в Европа“, а наред с това предупреди и за опасностите от намаляващ ангажимент на САЩ към континента, както и от киберзаплахи, дезинформационни кампании и терористични атаки.

Увеличението на военните разходи поставя под напрежение френските усилия за ограничаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, който тази година ще струва на хазната 62 милиарда евро само под формата на лихви. Въпреки това премиерът Франсоа Байру заяви, че бюджетът за отбрана е „свещен“ и няма да бъде обект на съкращения. Самият Макрон категорично отхвърли финансирането на увеличените разходи чрез нов дълг.

Франция не е единствената държава, която предприема подобни стъпки. След като страните-членки на НАТО се договориха да отделят по 5% от своя БВП за сигурност, редица правителства обявиха амбициозни планове. Великобритания цели да достигне 2,5% от БВП за отбрана до 2027 г. и 3% след 2029 г., Германия предвижда 162 милиарда евро отбранителен бюджет до 2029 г. (или 3,5% от БВП), а Полша вече отделя 4,7% от своя брутен вътрешен продукт.

В този контекст Макрон заяви, че „много ясно трябва да преразгледаме сегашните си програми и стратегии, имайки предвид променящата се същност на заплахите“. Министърът на отбраната Себастиен Лекорню очерта най-неотложните нужди на армията: системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси, електронна война и космически способности. Той предупреди, че Франция рискува да изостане в сферата на „пробивните технологии“ като изкуствения интелект и квантовите изчисления. Правителството цели не само да увеличи бюджета, но и да засили националното единство в условията на глобални кризи. Очаква се Макрон да предложи програма за младежка мобилизация, която да предостави на младите хора възможност „да служат“ в полза на страната.