"Малкото съединение" - шедьовърът на българската дипломация

Николай Василев*

Днес отбелязваме "Малкото съединение" - Връщането на Южна Добруджа. Областта е вероломно завладяна от Румъния и присъединена към нея по силата на Букурещкия мирен договор от 18 юли 1913 г., сложил край на Междусъюзническата война. Макар Българската армия да освобождава Южна Добруджа през Първата световна война, след епични битки, като Тутраканската, Ньойският договор, въпреки възмущението на някои от великите сили, я връща под румънски контрол. Тогава българите там са 134 331, турците - 106 830, а румънците са едва  6 359. 

Връщането на Южна Добруджа е шедьовър на българската дипломация. След падането на Франция - основен гарант за териториалната цялост на "велика" Румъния, Сталин отправя териториални претенции към северната ни съседка. Претендира да му бъде предоставена не само Бесарабия (населена основно с румънци и българи), но и част от Букувина, която никога не е била нито съветска, нито дори руска. Букурещ няма към кого друг да се обърне за помощ, освен към Хитлер. Цар Борис успява да убеди фюрера да включи постигането на помирение с България като едно от условията за даване гаранции на Румъния притисната от СССР, без обаче България  да се ангажира с членство в Тристранния пакт. Българската дипломация проявява умереност и гъвкавост. Не настоява нито за цяла Добруджа, нито за "Санстефанската граница", но е категорична, че земите анексирани през 1913 г. трябва да бъдат върнати. 

На 7 септември 1940 е постигнато споразумение, без посредници. Новите граници са признати не само от Германия и Италия, но и от СССР и Великобритания. 

За съжаление, когато месец по-късно Мусолини напада Гърция, България не се опитва да повтори шедьовъра, като предостави на Атина и Лондон "празен чек" срещу връщане на Западна Тракия. Вместо това поема към курс на снишаване пред Хитлер и Сталин. След няколко месеца усилия да остане неутрална и независима,  България се присъединява към Тристранния пакт, което през 1944 г. я оставя без съюзници и става лесна плячка на Сталин.

Но въпреки последвалите трагедии, една от големите несправедливости от 1913 и 1918 г. е успешно ревизирана!

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg