Симеонова: Загубихме възможността да водим разговора за интеграцията на Западните Балкани

България загуби възможността да води разговора за разширяването на ЕС към Западните Балкани, заяви директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Мария Симеонова

"България беше тази държава през 2018 г. Това се промени с ветото към Северна Македония. Колкото и на нас да ни звучи резонно то, колкото и резонно да ни звучи френското предложение, българската дипломация трябва да бъде съпътствана и от публична дипломация и постоянна ангажираност, а не затваряне в една комфортна външнополитическа позиция, която беше подкрепена от останалите 26 държави членки", каза тя пред БНР.

Симеонова нарече дипломацията ни пасивна външна политика. Македонската страна продължаваше да предприема някакви действия, за да извоюва защита на своите интереси, както ги разбира, а ние в момента трябва да наваксаме 4 години на македонско говорене и липса на по-активна и видима българска външна политика по въпроса не само за Северна Македония, но и за останалите държави, посочи директорът на софийския офис на ЕС за външна политика

Симеонова е категорична, че би било грешка българското позициониране по европейската интеграция на Западните Балкани да бъде жертва на отношенията ни със Скопие. Тя смята, че България има капацитет да си говори повече с държави като Албания, Черна гора, но също Босна и Херцеговина и Косово.

"Позиционирането ни трябва да бъде по-смело - това се очаква от нас като държава членка от този регион. България има капацитет и това се очаква от нея. Но ще отнеме време да възстанови имиджа си на държава, която подкрепя Западните Балкани, тъй като казусът със Северна Македония наистина навреди на това как се гледа на България в Брюксел по този въпрос", коментира тя.

Преди днешния Европейски съвет в Брюксел Симеонова подчерта, че темата за Северна Македония е част от голямата тема за разширяването на ЕС, която набира скорост от гледна точка на това, че Черна гора отбелязва много голям напредък. По думите ѝ страната показва техническа подготовка и политическа воля да бъде 28-ата държава членка на ЕС.

"Разговорът за разширяването навлиза в една нова фаза - фазата, в която вече може да се очаква някакъв напредък по този въпрос, който се чакаше дълго от момента, в който войната в Украйна създаде тази геополитическа необходимост, а именно да се обърне внимание на шестте държави от Западните Балкани, които в условия на война на европейския континент, бидейки извън ЕС, се сблъскват с редица рискове."

Черна гора е много напред в преговорите. Там се наблюдава едновременно и техническа подготвеност. Институциите работят усърдно. От друга страна скоро имаше среща в Черна гора, където се прояви и политическата воля. Когато тези две неща се срещнат - техническата готовност и политическата воля, тогава разширяването изглежда по-възможно, каза още Симеонова. 

"Албания също напредва. Там администрацията също работи усърдно, но там има и допълнителни проблеми. Черна гора изглежда като най-подготвената. Говори се за 2028 г., Албания си поставя 2030 г.", коментира тя. Но подчерта, че в тези държави понякога институциите не са достатъчно стабилни и има външни фактори, които не биха искали да видят тези държави като част от европейското семейство.

Въпросът за разширяването към Украйна е изключително сложен, отбеляза още Симеонова.

"Европа трябва да покаже символични действия, че е обединена. Русия използва различни сфери на обществения живот, за да влияе върху политическите, социалните, обществените процеси в европейските държави. Религията, културата, езикът са едно поле за действие, за хибридни атаки и за пропаганда - зловредно влияние в Европа. Необходимо е да се показва европейско единство пред това Русия да прави опити да влияе на общественото мнение и да предизвиква това да се отразява и в политически решения", смята тя.

Според нея България не може да бъде държава тип Унгария, която да блокира редица решения все още. Сегашното правителство няма тази инфраструктура. В Унгария това се изграждаше години наред. Но последните действия по-трудно могат да бъдат обяснени, заяви директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

"Много трябва да се внимава с говоренето на българите - премиерът Радев се опитва да отговори на този широк спектър от избиратели, който гласува за него, но това да не ни постави в позиция, в която ангажиментът ни към европейското единство да бъде поставен под въпрос. Подобни действия недобре обосновани рискуват именно това", предупреди Симеонова.