Интервю на Мая Георгиева

– Г-н Димитров, депутат сте в седем парламента - това е сериозен опит, но и капитал. Кой е принципът от, който не се  отказахте през тези години?

– Вярвам в десни политики, които създават растеж, възможности за бизнеса и по-високи доходи за хората. Винаги съм бил последователен, защитавал съм европейския път на България. Малко останахме десните хора в активната политика. Никога не се поддавам на натиск, не участвам в безпринципни сделки. Колкото и да е трудно, водя битките докрай. Но убежденията имат стойност само когато водят до реални резултати. Мисля, че това което съм свършил като депутат, показва как съм работил – с конкретни инициативи, ясни позиции и защита на икономическата свобода и европейското развитие на България.

– Казвате „резултати“. Ако трябва да ги измерим – как изглежда равносметката ви за последната парламентарна година?

– Равносметката е проста. Вносител и съвносител съм на 38 законопроекта, на 14 предложения към законопроекти за второ четене. Отправил съм 180 въпроса към различни български институции по актуални теми и казуси, които са от голям обществен интерес, направил съм стотици изказвания. Отстоявал съм каузи с местно и общонационално значение. А мои основни приоритети бяха Еврозоната, Бюджет 2026 и мерките за икономически растеж, законопроекти в интерес на бизнеса и гражданите, и от голям обществен интерес.

– Бюджет 2026 се превърна в политически взрив – протести, оставка на кабинета. Къде според вас беше истинският проблем – в числата или в политиката зад тях?

– Особено драматична беше ситуацията с предложения редовен бюджет за 2026 г. от кабинета „Желязков“, който предвиждаше рекордни разходи, които водеха след себе си няколко вълни за увеличаване на данъците. Още с бюджета се предвиждаше увеличаване на конкретни данъци и осигуровките, но това беше само началото. Предлаганото преразпределение през бюджета от около 45% (общи разходи към БВП) на практика означаваше бъдещо увеличаване на всички основни данъци. Затова ние от ДБ/ПП се противопоставихме на всички опити за увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Благодарение на огромните и справедливи протести този бюджет беше спрян. Но реалността е, че трябва сериозна реформа на бюджетните разходи от следващото правителство, за да НЕ се стига до нов натиск за увеличаване на данъците в България. Огромна и важна задача!

– Какви законодателни инициативи предложихте, които да са алтернатива?

– Предложихме пакет от десни мерки за повишаване на растежа на икономиката и оптимизиране на публичните разходи. За нас това са едни от най-големите предизвикателства пред България. Необходим е амбициозен план за оптимизиране на държавните разходи, за да се намали бюджетният дефицит, с крайна цел постигане на балансиран бюджет. Внесохме конкретни законопроекти, които предвиждат – оптимизиране на държавната администрация, поетапно освобождаване на навършилите пенсионна възраст в бюджетната сфера, ограничаване на бонусите, така че да има ясна връзка с постигнатите резултати, държавните служители поетапно да започнат да заплащат дължимите осигуровки в рамките на стъпки в преходен период.

С цел насърчаване на развитието и постигане на по-висок растеж на икономиката предложихме въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба в машини, оборудване и софтуер на стъпки в рамките на няколко години. Подобна мярка е една от причините за отличните икономически резултати на Естония.

– Еврозоната се превърна в една от разделящите теми, как подпомогнахте процеса за присъединяване?

– Ние от ДБ/ПП най-последователно и системно подкрепихме влизането на България в еврозоната. Затова положихме всички възможни усилия за приключване на процеса. Трябва да се знае, че казус, пряко свързан с влизането в еврозоната, бяха промените в кодекса по застраховането в началото на 2023 г. Единствено ДБ и ПП присъстваха на заседанието на Икономическата комисия и защитиха промените, докато всички останали синхронизирано саботираха. Тези промени, освен важни за еврозоната, решаваха съществуващи проблеми относно пътуването със „Зелена карта“ от българските граждани. Стигна се дотам само ДБ и ПП да гласуват за тези промени и те да бъдат отхвърлени, което забави целия процес по влизането на България в еврозоната. Наложи се следващото Народно събрание да приеме тези текстове. 

Много показателно е, че кабинетът „Желязков“ отказваше да поиска конвергентен доклад в началото на 2025 г. Оказахме огромен натиск, към който се присъедини и голяма част от активното гражданско общество. В резултат на това един месец по-късно такъв доклад все пак беше поискан, което отвори пътя към еврозоната.

Всичко това ни дава основание да твърдим, че бяхме най-последователните поддръжници на присъединяването на България към еврозоната.

– Страхът от скок на цените на стоките и услугите обаче остана. 

– Нашата позиция беше, че трябва има пълна прозрачност на цените и създадени възможности потребителите да правят информиран избор. В тази връзка предложихме създаването на сайт, който на дневна база да публикува цените на основни стоки от големите търговски вериги, така че потребителите да имат добра информираност.

Сайтът беше създаден от Комисията за защита на потребителите по начин, по който не се получава пълната функционалност на идеята. Ние настоявахме потребителят да може да посочи кошница от стоки и сайтът да го насочва къде може да направи оптимална покупка. След дебати в Народното събрание КЗП поеха ангажимент да подобрят този сайт. Смятаме да продължим да настояваме до постигане на задоволителен резултат.

– Кой закон иницииран от вас, има най-голям обществен интерес и реален ефект?

-Бих откроил като такъв законът, който гарантира  проверките за принадлежност към Държавна сигурност на всички кандидати за публични длъжности. Приемането му ни отне повече от година, през която трябваше да се преодолеят всички възможни процедурни хватки. Но в крайна сметка законопроектът беше окончателно приет. 

Помните как през 2024 г. така наречената „Комисия по досиетата“ много дълго време беше размотавана от изборните администрации и не получаваше необходимите данни за проверка преди парламентарните избори. В един момент имаше реална опасност проверката да пропадне и тогава направихме огромен скандал, който помогна за решаване на въпроса. Тогава тестваха как ще реагира обществото, ако обичайната проверка не се случи и кандидатите, в случая за депутати, не бъдат осветлени относно тяхното минало. 

Подготвих законопроект, който детайлно утвърждава данните, които изборните администрации трябва да предоставят на така наречената „Комисия по досиетата“, за да са гарантирани проверките. Прекарахме цяла година в процедурни хватки, но най-накрая, текстовете бяха окончателно приети. Държавна сигурност продължава да има важно влияние в редица държавни системи. Индикация за това е участието на такива лица в листите на много партии. Критично важно е предварително да е ясно кой, кой е в българската политика, преди да се гласува за него. Хората трябва да правят информиран избор. Честно е да знаеш за кого гласуваш.

– Кои ваши инициативи директно засягат хората в ежедневието им? Не като концепция, а като реална промяна и полезност?

– На първо място бих посочил, че дадохме право на гражданите да могат да се откажат от договор с мобилен оператор без неустойка при индексация на цената с инфлацията. Имаше множество саботажи и отне близо година и половина, докато успеем с инициативата. Целта е да се засили конкуренцията между мобилните оператори, така че да бъдат стимулирани да предлагат най-конкурентни условия за своите клиенти. Напомням, че през последните години бяха осъществени четири индексации на договорите с инфлацията и постоянно се задаваше въпросът – това не ограничава ли свободата и избора на потребителите?! Когато можеш да се откажеш без неустойка от договора при индексация на цената с инфлацията, се създават възможности хората да избират това, което е най-благоприятно за тях, а не да бъдат поставени пред свършен факт.

Освен това, защитихме правата на износителите, като спряхме опасен опит на редовното правителство през закона за ДДС да отнеме правото на данъчен кредит на всички износители, които търгуват с дестинации с различен режим от данък добавена стойност. Такъв пример е САЩ. Подобна идея е и глупава и опасна, защото щеше директно да удари българските износители и да даде предимство на техни конкурентни от други държави. През 2025 г. се отчита спад на износа от България и си представете, че и тези ограничения бяха влезли в сила. Износът трябва да се насърчава, а не да се ограничава, защото е основен инструмент за развитие на икономиката.

Противопоставихме се категорична на една много порочна практика - прахосването на публични средства. Ярък пример е опитът „златният паркинг“ в Русе да бъде платен със средства от бюджета. Заедно с общинските съветници предприехме всички възможни действия и благодарение на активното гражданско общество в Русе тази безумна идея беше осуетена. 

Също така спряхме опитите да се въведе „такса водомер“, която щеше да доведе до плащане без реално потребление на вода и без да има повишаване на качеството на услугата.