Мартин Иванов: Архивите на ДС може да станат по-трудно достъпни след закриването на Комисията по досиетата

Историкът проф. Мартин Иванов отправи критики към пропуските в законопроекта за закриване на Комисията по досиетата, поради които има риск архивите на ДС да станат по-трудно достъпни. 
Той допуска, че инициативата може да има политически мотиви, пише Мarginalia.

„Без знанията от архивите на ДС хората са по-склонни да се отдават на митове, клишета, легенди, подхранва се носталгията към тоталитарните времена.“ - коментира проф. Иванов.

Напомняме, той е бивш председател на Държавна агенция „Архиви“.

„Законопроектът ми изглежда като работа на първокурсници, най-много втори курс. Основните въпроси в него не са дискутирани.“ - посочва историкът. 

Според него не са изяснени нито условията за достъп до документите, нито гаранциите за състава и работата на органа, който ще поеме функциите на комисията.

Проектът предвижда към Държавна агенция „Архиви“ да бъде създадена Централна експертна комисия за установяване на принадлежност към комунистическите служби за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.

Законопроектът не определя със закон състава и конкретните правомощия на тази комисия, а оставя уреждането им на председателя на агенцията.

„Няма това изискване хората да не бъдат самите те с досиета. Не е уточнено дори дали те трябва да имат допуск до класифицирана информация, което създава сериозен правен вакуум.“ - констатира проф. Иванов.

Подобни пропуски открои и журналистът и изследовател на архивите на комунистическите служби Христо Христов. Той обърна внимание, че действащият Закон за досиетата изрично забранява членове на Комисията по досиетата да бъдат бивши сътрудници на тоталитарните комунистически служби, както и щатни и нещатни сътрудници на съвременните специални служби. В предложения проект не е предвидена аналогична изрична гаранция за състава на новата експертна комисия.

Иванов допуска, че при обсъждането на законопроекта пропуските може да бъдат отстранени, но изразява съмнение в каква посока ще се развият промените. Според него съществува риск прехвърлянето на документите към държавния архив да не подобри достъпа до тях, а да доведе до обратния резултат.

„Някак си спекулираме и предполагаме, че може би архивът на ДС ще се затвори. Те може би наистина натам ще отидат.“ - смята историкът.

„Важно е тези документи да могат да се ползват свободно“, категоричен е той.

По отношение на мотивите за законодателната промяна Иванов коментира, че моментът, в който се поставя въпросът за закриването на комисията, поражда подозрения:
„Самият факт, че в конкретната политическа и външнополитическа обстановка се повдига отново темата, ме кара да си мисля, че може би има някакви задни мисли.“

Какво предвижда законопроектът

Проектът предвижда мандатът на председателя и членовете на Комисията по досиетата да бъде прекратен, а функциите и правомощията ѝ да преминат към Държавна агенция „Архиви“. Председателят на агенцията ще обявява принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решенията му ще подлежат на обжалване пред административния съд.

В мотивите към проекта се посочва, че служебните правоотношения на служителите на сегашната комисия ще преминат към агенцията, за да бъдат съхранени професионалният им опит и квалификацията им. Предвидено е ликвидационна комисия да приключи дейността ѝ в тримесечен срок.

Законопроектът е внесен от Министерския съвет. Публикуването му за обществено обсъждане открива процедура, в която може да бъдат представени становища и предложения за промени. Преди това решението за закриване на комисията не беше предшествано от публична оценка на работата ѝ, анализ на последиците от промяната или широк обществен дебат за бъдещето на достъпа до архивите на комунистическите служби.

Същественият въпрос е какви законови гаранции ще има за независимостта при установяването на принадлежност към ДС, както и за свободния достъп до документите след предвиденото институционално преструктуриране.