Провал на идеите на Иво Христов: Комисията по досиетата пред закриване без законопроект

Юлиана Методиева, marginalia.bg

Срокът за подготовка на законодателните промени изтича, но в Народното събрание все още няма внесен законопроект за закриването на Комисията по досиетата и прехвърлянето на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.

Това става ясно от отговор на председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев. Премиерът Румен Радев е сформирал междуведомствена работна група, която трябва да подготви необходимите нормативни промени. Неин председател е вицепремиерът Иво Христов, а в състава ѝ участват председателят на ДАА и служители на агенцията.

Срокът, определен със Закона за държавния бюджет за 2026 г.,

 изтича днес, 15 септември

 До момента обаче няма публично внесен законопроект, от който да станат ясни мотивите и целите на управляващите.

Именно начинът, по който се пристъпва към промяната, е сред основните въпроси, поставени в писмото на граждански организации и общественици, които настояват §8 от преходните и заключителните разпоредби на бюджета да бъде отхвърлен.

Според подписалите писмото закриването или същественото изменение на правомощията на Комисията по досиетата не представлява обикновена административна реорганизация. Комисията е създадена със специален закон и е натоварена с публична функция, която включва не само съхраняване и достъп до архивите на репресивния апарат на комунистическия режим, но и установяване и публично обявяване на принадлежност към тоталитарните служби.

В §8 от бюджетния закон не е направено разграничение между отделните дейности на комисията. Формулировката предвижда към Държавна агенция „Архиви“ да бъде прехвърлена „дейността ѝ“. Това поставя въпроса дали става дума единствено за преместване на архивите или и за прекратяване на самата система за проверки и публично обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Вицепремиерът Иво Христов вече е заявил от парламентарната трибуна, че Комисията по досиетата е „изчерпана структура“ и че е изпълнила мисията си. Той посочи годишния ѝ бюджет от 2,8 млн. евро и разходите за деветимата комисари. В същото време в администрацията работят около 50 души, а само през последните три години комисията е проверила повече от 70 000 лица.

А дейността ѝ продължава да

произвежда информация с пряк обществен и политически ефект

Само преди дни Комисията обяви принадлежността към бившите комунистически служби на 14 лица, включени в инициативния комитет за кандидатурата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент. В края на август тя извърши и мащабна проверка на лицата, свързани с обществени поръчки.

Тези факти поставят под съмнение тезата, че работата на комисията е приключила и че тя вече няма обществена функция.

В писмото, подписано от граждански организации и общественици, се предупреждава, че промяна с такъв обхват не може да бъде извършвана чрез бюджетен закон. Според авторите това противоречи на принципите на правовата държава, правната сигурност и доброто законотворчество. Ако управляващите действително смятат, че режимът на досиетата трябва да бъде променен, това следва да стане чрез самостоятелен законопроект, мотиви, оценка на въздействието, обществено обсъждане и открит парламентарен дебат.

„Архивното съхранение не може да замести проверките, публичното обявяване на принадлежност и гарантирането на правото на обществото да знае“, се казва в писмото.

Авторите настояват

 Народното събрание да отхвърли §8

 и да не допуска чрез преходните разпоредби на бюджета да бъде извършена промяна на институционалния режим на досиетата без самостоятелно обществено и парламентарно обсъждане.

Към днешна дата остава без отговор и по-важният въпрос: ако Комисията по досиетата е „изпълнила мисията си“, защо управляващите не са представили публично анализ на тази мисия, оценка на резултатите и мотиви защо механизмът за установяване и публично обявяване на принадлежност към Държавна сигурност вече не е необходим?