Eнергиен проект в Европа следва да се случва на основата на малки инвестиции в малки по мащаб мощности

Още през 2009 г. Центърът за изследване на  демокрацията публикува първия си голям анализ на проблемите в българската енергетика, концентрирайки се върху управленските дефицити, които подкопават енергийната и климатичната сигурност. За съжаление, една голяма част от тези пробойни в институционалната рамка и в начина, по който се взимат решенията в българската енергетика не са се променили. Все още се борим със зомбитата на българската енергетика под формата на гигантски ненужни и комерсиално неоправдани проекти, тръбопроводи, ядрени централи, батерии и др. подобни, които на практика закрепостяват развитието на енергийния сектор.

Това коментира в ефира на Радио "Фокус" Мартин Владимиров, директор програма “Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му към момента не се наблюдават разумни и дългосрочни решения.

"По този начин ние не изпълняваме рамката, под която сме се подписали още преди присъединяването ни към ЕС, а именно да постигнем една устойчива енергийна система, базирана на сигурност на доставките и декарбонизация на икономиката", обърна внимание Владимиров.

Той обясни, че енергиен проект в Европа следва да се случва на основата на малки инвестиции, на инвестиции в малки по размер и капацитет мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергоизточници, включително фотоволтаици на покривите.

"По принцип това е и европейската рамка под която сме се подписали за начина, по който трябва да се осъществява енергийния преход. Тоест, не трябва да сме заключени в няколко големи инвестиции, които всъщност, не само потенциално дебалансират енергийната система, защото концентрират твърде много енергия в малко точки в енергийната система, но и създават усещането, че енергийния преход обслужва конкретни частни интереси, а не интересите на гражданите като цяло.

Защото енергийният преход и декарбонизацията, това е трансформация на цялото общество. И всички ние трябва да сме въвлечени в нея, тоест, трябва да се децентрализираме от зависимостта ни от централната електроенергийна система, от централното топлинно снабдяване. Ние всички можем да бъдем активни енергийни производители, както и потребители, което в дългосрочен план означава сигурност на доставките, тъй като няма да зависим от внос на енергийни суровини. Означава по-ниски сметки за енергия и съответно повече възможности за инвестиции в други сфери на обществения живот. И на трето място, означава по-бърза декарбонизация и по-бързо намаляване на емисиите", коментира Мартин Владимиров.