Държавата не трябва да предприема панически ходове заради ситуацията с горивата на световните пазари на фона на войната в Близкия изток. 
Такава позиция изрази пред БНР Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

"Цените на суровия нефт през последната седмица се увеличиха драстично. В понеделник може да видим и още по-високи - 110 долара и нагоре. Явно вървим към сценарий с много по-големи удари по петролна и енергийна инфраструктура и 150 долара за барел." - прогнозира той.

В България поскъпването на цените на горивата е много по-умерено, отколкото в останалата част на ЕС, отбеляза той. 

"Поддържаме най-ниските цени в ЕС. Изключение е само Малта, където има локален пазар, който е по-различен. Това обаче не може да продължи вечно. Ръстът при България вероятно ще се ускори през следващите седмици. Ценообразуването на едро на пазара на горива е различно от себестойността на нефта. Всяка рафинерия опитва да максимизира маржа на печалба, определя цените на горивата спрямо търсенето и предлагането на пазара на горива, а не спрямо себестойността на суровия нефт. Това не е спекулативно повишаване на цените. А пазарна политика на всички рафинерии по света." - посочи експертът.

"Важно е да се подчертае, че рафинерията в Бургас в момента се управлява от българската държава чрез особен управител. България има много по-голяма свобода да натисне маржа на печалбата на рафинерията временно надолу." - добави той. 

По думите му, задържането на цената изкуствено чрез тавани и намеса по бензиностанциите може да доведе до дефицит.

"Идеята за субсидии, таргетирани към уязвимите групи, е добър вариант.
Може би трябва да се работи и за мерки за намаляване на потреблението на горива у нас." - смята Владимиров.

Като пример той даде въвеждането на безплатен градски транспорт за няколко седмици.

Няма решение, което да не доведе до увеличаване на бюджетния дефицит, обобщи енергийният експерт.

Освобождаването на стратегическите запаси ще повлияе на пазара, но много частично и много бавно, каза още той.

"В един момент проблемът ще се прехвърли в невъзможността страните от Персийския залив да добиват нефт. Веднъж изключат ли се находищата, много трудно се възстановява добива. Кризата ще се превърне от временна, базирана на логистични проблеми, в структуроопределяща в следващите няколко седмици, ако не се види решение. Тогава няма да говорим за сто долара за барел, а за 150. Този ръст ще остане устойчив за цялата година. Ефектите върху инфлацията и икономическото развитие ще бъдат много по-осезаеми.
Ако кризата свърши в следващите няколко дни, до седмица светът ще се върне към нормалността сравнително бързо." - прогнозира той.

Транспортните услуги ще бъдат най-засегнати, ако конфликтът продължи по-дълго.

"Енергоемките индустрии, тези, които използват природен газ. Цената на природния газ също се повиши значително.
Инфлацията в България би се увеличила, ако този проблем се задържи за по-продължителен период.
Няма държавен механизъм, по който да бъде намалена цената на пазара. Може да се ограничат ефектите върху потребителите, т. е. да бъдат субсидирани." - препоръча Владимиров.

Ако договорът с "Боташ" бъде предоговорен и условията му бъдат променени, може да внасяме и да пренасяме големи количества втечнен природен газ за целия ЕС, обясни той. 

"Другият вариант е да се опитаме да говорим с ЕК и САЩ, за да се стигне до тристранно споразумение и сделката да бъде част от по-широка коалиция за износ на големи количества газ за Европа и пълно премахване на руския газ. Решението на казуса "Боташ" е стратегическо и от американска гледна точка, и от европейска." - посочи Мартин Владимиров.