Тези поръчки, направени в последния момент, много намирисват, заяви какдидат-кметицата
Зад нас е сметището в Долни Богров, то бе затворено преди 20 години. Днес тук се заравя висококачествено гориво, което се получава от преработката на боклук. Заравяме пари, дневно се заравя около 300 тона RDF. Плащаме по два пъти - веднъж за преработка на боклука - 27 млн. лв годишно и втори път около 3 млн. лева за заравяне и 6 млн. лв за горенето в циментовите заводи.
През следващата година от 36 млн. лв бюджетът за това ще стана 50 млн. лв . Това става ясно от обществената поръчка обявена на 19 август и която ще бъде отворена на 20 септември. Тези поръчки, направени в последния момент, много намирисват. Намирисват на боклук и на други неща. Изводите могат да се направят, че същите фирми, който почистват сега - ще чистят и през следващия период. Те са от приятелския кръг. Общинското предприятие трябваше да бъде стабилизирано, отделиха се пари за техника и то ще чисти само най-трудния район "Красна поляна". Това заяви от Долни Богров кандидатът за кмет на София Мая Манолова, предаде Канал 3.
"Твърдя, че самата система в София е сбъркана. Това ли е кръговата система - харчим пари за преработка на боклук и се заравя. Обещавам на Фандъкова, че ще направя пълна ревизия на този сектор", каза още тя.
"Ще направим референдум за боклука. Крайно време е да се намесят гражданите и да кажат дали искат да има завод за горене на боклук, какъв да бъде той и къде да е ситуиран. Решението на Фандъкова е заравянето на пари. В резултат на тези 200 млн. лв това е най-скъпият сектор в столицата. София чиста ли е? София прашна ли е? Ставаме заложници на същото - същите да чистят и да се заравят пари. Това е една дебела сметка, която плащат столичани", каза още тя.
"Основното в кампанията ми е как се харчат парите на столичани, защото аз мисля, че те се харчат неефективно", категорична бе Мая Манолова.
Фактор
През следващата година от 36 млн. лв бюджетът за това ще стана 50 млн. лв . Това става ясно от обществената поръчка обявена на 19 август и която ще бъде отворена на 20 септември. Тези поръчки, направени в последния момент, много намирисват. Намирисват на боклук и на други неща. Изводите могат да се направят, че същите фирми, който почистват сега - ще чистят и през следващия период. Те са от приятелския кръг. Общинското предприятие трябваше да бъде стабилизирано, отделиха се пари за техника и то ще чисти само най-трудния район "Красна поляна". Това заяви от Долни Богров кандидатът за кмет на София Мая Манолова, предаде Канал 3.
"Твърдя, че самата система в София е сбъркана. Това ли е кръговата система - харчим пари за преработка на боклук и се заравя. Обещавам на Фандъкова, че ще направя пълна ревизия на този сектор", каза още тя.
"Ще направим референдум за боклука. Крайно време е да се намесят гражданите и да кажат дали искат да има завод за горене на боклук, какъв да бъде той и къде да е ситуиран. Решението на Фандъкова е заравянето на пари. В резултат на тези 200 млн. лв това е най-скъпият сектор в столицата. София чиста ли е? София прашна ли е? Ставаме заложници на същото - същите да чистят и да се заравят пари. Това е една дебела сметка, която плащат столичани", каза още тя.
"Основното в кампанията ми е как се харчат парите на столичани, защото аз мисля, че те се харчат неефективно", категорична бе Мая Манолова.
Още от България
Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация
Въпреки че не са налице правни основания за това, заради спекулативните коментари и с оглед гарантиране на максимална обективност председателят на Сметната палата ще си направи писмен отвод от всички действия и решения по одитите, отнасящи се до периода, през който е бил служебен премиер
Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново
„Израелците разбират и осъзнават, че не можеш да сочиш с пръст цял един народ за поведението на четирима, петима"
Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора
Недостигът на работна ръка постепенно променя инвестиционните решения на българските компании. През юни 2026 г. 32,4% от предприятията в промишлеността посочват недостига на хора сред факторите, които ограничават дейността им. Заедно с растящите разходи за труд това насочва вниманието към процеси, в които една и съща работа може да се извършва с по-малко ръчни операции.