Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

През цялата пълномащабна руско-украинска война Русия запазваше едно неизменно предимство. На военен език – в далекобойните средства за огнево поражение, а по-просто – в ракетите и далекобойните дронове. Русия активно използваше и продължава да използва тези средства за удари по гражданска и военна инфраструктура: електроцентрали, железопътни депа, зърнени елеватори в пристанищата, казарми, летища, фабрики и заводи, а често и по домове и болници. Руските ракети могат по всяко време да достигнат всяка точка в Украйна. Това, че въпреки подобна заплаха украинците намират сили да се съпротивляват, е истински героизъм.

А сега Украйна се готви да оспори господството на Русия в тази сфера. За това ще говорим в днешното видео.

Украйна отдавна се стреми да оспори руското предимство в далекобойните дронове. Украинските компании Deepstrike на моменти изглеждат дори по-резултатни от руските. Но многобройността и малката забележимост на дроновете-камикадзе се компенсират от техните недостатъци – бавност и неизбежно недостатъчно мощна бойна част. Затова да се изравнят шансовете без появата на собствени украински ракети не е възможно.

Западните страни, след дълги колебания, се опитаха да помогнат на Украйна да достигне равнище с Русия по ракетно въоръжение. Най-успешен се оказа опитът с коригируемите реактивни снаряди GMLRS, които нанесоха немалко щети на руските тилове, но използването им винаги бе ограничено от обсег до 70 км. По-мощните далекобойни ракети – като балистическите и крилатите Storm Shadow – попаднаха в украинските арсенали твърде късно, а употребата им бе съпроводена с тежки ограничения, които бяха премахнати едва през 2024 г., когато запасите вече бяха на изчерпване. Освен това имаше и техническо ограничение по далечина – 300 км.

Най-известен е случаят, когато Байдън най-накрая бе склонен да разреши удари по руска територия чак след няколко месеца, а дотогава Русия вече бе прехвърлила самолетите-носители на планирни авиобомби на по-далечни летища, където не можеха да бъдат достигнати. Оказа се и че самите САЩ, Великобритания и Франция нямат достатъчно ракети за сегашната интензивност на бойните действия.

Стана ясно, че за да се изравнят шансовете, на Украйна са нужни многобройни и далекобойни ракети, най-добре собствено производство.

За съжаление, в предвоенните години украинските ракетни програми бяха недофинансирани, а през първата година на войната украинският военно-промишлен комплекс все още не работеше в пълен капацитет. Освен това надеждите за стабилни доставки на западни ракети още не бяха угаснали.

Въпреки това още през април 2023 г. стана известно чрез изданието Warzone, че Украйна модернизира наличните си противокорабни ракети Р-360 „Нептун“. Първата гръмка употреба на тези ракети бе още през 2022 г., когато два „Нептуна“ потопиха флагмана на Черноморския флот – крайцера „Москва“. Това бе началото на дълга операция, финалът на която стана освобождаването на остров Змийни и възстановяването на износа на украинско зърно от черноморските пристанища.

След това обаче създателите на „Нептун“ имаха по-сериозни планове.

Украински чиновник каза пред Warzone година след потапянето на „Москва“:
„Украйна работи върху модификация на ракетите „Нептун“ за поразяване на наземни цели“.

…

И още през лятото на 2023 г. украинските ракети „Нептун“ започнаха да поразяват руски наземни цели. Едно от първите потвърдени поразявания – командният пункт на 31-ва противовъздушна дивизия в Крим.

Какво всъщност представлява „Нептун“ в наземната версия? Това е турбореактивна ракета, чиито характеристики почти не са известни. За разлика от западните си аналози, тя е изключително рядка „птица“.

Разликата между ракетите за наземни и морски цели е главно в системите за насочване. „Нептун“ срещу морски цели е оборудван с радиолокационна глава, а версията за удари по наземни обекти може да използва оптико-електронни системи. А защо не и GPS, ако е наличен.

Но едно е ясно: поради особеностите на своето строеж „Нептун“ е способен да поразява цели на значително по-голямо разстояние от западните аналози. Далечината му е до 400 км.

Въпреки това „Нептун“ едва ли е способен да стане масово оръжие. Тези ракети никога не са се произвеждали в големи количества. Това е сложен и скъп продукт, който още не е пуснат в масово производство.

За сметка на това се появи още едно украинско далекобойно оръжие – крилатата ракета „Гром“. Нейният пробег вече достига около 700 км, като по този начин е способна да поразява и Москва, и Санкт Петербург, и Новосибирск.

Звучи невероятно, но съобщенията за това не идват от украинска страна, а от самите руснаци.

Например, на 6 април 2024 г. на официалния канал на Министерството на отбраната на Русия в „Телеграм“ излезе съобщение, че в региона на Самара (това е на 800 км от Украйна) била свалена „украинска крилата ракета“.

Украйна не потвърди официално тази новина. Но вече на 17 април командирът на украинските ВВС Микола Олешчук благодари на подчинените си за „превъзходно проведена операция“. Видеото, което той публикува, свидетелстваше за успешно поразяване на енергиен обект в Татарстан, на повече от 1 200 км от границата.

На 23 април 2024 г. самият президент Зеленски обяви:
„Наистина са разработени нашите украински далекобойни ракети. Наистина е поразена цел на 700 км дистанция. Наистина производството на ракети продължава. Наистина финансирането за него е осигурено“.

Зеленски не уточни за какви ракети става дума, но е логично да се предположи, че това е именно „Гром“. За него се говореше още в началото на 2010-те години, но преди пълномащабната война нямаше съобщения, че проектът е завършен. Сега Украйна явно има работещ образец на ракета с обсег повече от 700 км.

И това е наистина важно, защото далекобойните оръжия са ключът към всяка победа във война.

Да си припомним: американската армия разгроми Ирак в Първата война в Залива не толкова заради численото си превъзходство, колкото заради високоточните далекобойни оръжия. А именно крилатите ракети „Томахоук“ тогава поразиха десетки цели в дълбокия тил на иракската армия, включително центрове за управление, системи за ПВО и ключови складове.

Сега украинската армия може да получи аналогични възможности.

Разбира се, няма да е възможно веднага да се произведе количество ракети, сравнимо със запасите на Русия. Но и сто ракети могат да променят хода на войната, ако бъдат изстреляни в един момент, в една посока.

Да предположим, че става дума за руската военна база в Енгелс, Саратовска област, където са разположени стратегическите бомбардировачи на Русия. Сега това място е силно защитено и чрез средства за радиоелектронна борба, и със системи за ПВО. Единични украински дронове или ракети, пуснати отдалеч, обикновено са сваляни. Но ако срещу Енгелс в един и същи час полетят стотина „Грома“, то дори и най-добрата ПВО в света не би могла да се справи.

И най-важното е, че на Русия ѝ няма да ѝ стигне капацитет да компенсира подобни загуби. Ако Украйна успее да нанесе масиран удар по летище, по завод или по голям команден пункт, възстановяването ще отнеме месеци, ако изобщо е възможно.

Руската армия вече изпитва проблеми с логистиката и доставките на боеприпаси. А ако към това се прибавят и системни удари по далечни тилови обекти, това може да доведе до катастрофа за руската военна машина.

Точно заради това Москва е толкова нервна. Руските пропагандисти вече няколко месеца обсъждат темата за „украинските далекобойни ракети“ и постоянно предупреждават за нови удари.

За Украйна собственото производство на ракети е шанс не само да изравни ситуацията, но и да получи реално предимство. Особено ако Западът помогне с технологии и компоненти.

И тук възниква важният въпрос: ще успее ли Украйна да произвежда тези ракети в достатъчно количество?

Историята на „Нептун“ показва, че украинската промишленост е способна да създава сложни оръжия, макар и в ограничени серии. Ако държавата и партньорите ѝ осигурят необходимото финансиране и защита от руски удари, „Гром“ може да се превърне в основата на украинската стратегия за нанасяне на удари по далечни цели.

И ако това се случи, тогава Русия ще загуби едно от последните си стратегически предимства във войната.