Майкъл Наки: Русия атакува Европа

Майкъл Наки, руски опозиционенен журналист 

 ЦРУ предупреди европейски правителства за подготвяни от Русия атаки с дронове, изстрелвани от морето и укрити в товарни контейнери, както и за възможен саботаж на дълбоководни кабели. Междувременно инцидентите по границите на Европейския съюз продължават.

На 23 септември руски хеликоптер Ми-8, летящ от Калининградска област, е навлязъл във въздушното пространство на Полша на дълбочина около 300 метра. Той е останал там 42 секунди. Полските въоръжени сили са проследили полета с радар, след което във въздуха са били вдигнати изтребители, а наземните сили са приведени в готовност. Хеликоптерът сам е променил курса си и се е върнал в Калининградска област.

По данни на полската страна по това време в района са се провеждали руски военни учения. Подполковник Яцик Горишевски заяви пред TVN24, че Русия отново проверява готовността на полската противовъздушна отбрана.

Ден по-рано полски изтребители са прихванали над Балтийско море руски разузнавателен самолет Ил-20, който е бил на около 40 километра от полския бряг. През август са били регистрирани три случая на прихващане на руски самолети от полски изтребители, а през юли полската авиация е прихванала и два руски Су-30.

ЦРУ предупреждава за възможни атаки с дронове

Американските разузнавателни служби са събрали информация за планове на Кремъл за ескалация и са я споделили с няколко европейски правителства. Според източник, близък до Министерството на отбраната на Литва, цитиран от испанското издание El Mundo, Русия може да използва безпилотни апарати, изстрелвани от морето и скрити в товарни контейнери.

Според информацията Москва вече е предприела действия, които европейските служби разглеждат като част от кампания за саботаж срещу държави, подкрепящи Украйна. Целта била да се тестват границите на реакцията и да се оцени отговорът на Запада.

Разузнавателните служби свързват с тази тенденция и предишни инциденти с безпилотни апарати. Литовските власти твърдят, че Русия може да използва дронове „Гербер“, способни да прелитат около 600 километра със скорост до 160 км/ч. Според описания сценарий търговски кораб може да превозва няколко такива апарата и да ги изстреля на 200–300 километра от брега.

При евентуална атака бойната глава би могла да предизвика пожар, да повреди открито оборудване или временно да блокира пристанище или летище. Потенциалните последици според източниците не биха били само материални, а и политически и икономически.

Испания, Франция и Италия са сред държавите, които са получили информация за възможна руска операция с безпилотни апарати. Няколко източници от европейски външни министерства са потвърдили, че са запознати с доклада.

ЦРУ е предупредило Полша и за възможни руски атаки срещу подводните кабели между Европа и Съединените щати, съобщава Newsweek. Потенциални цели са и кабелите по дъното на Балтийско море между Полша и Скандинавия, както и връзките между Великобритания и континентална Европа.

Според американското разузнаване Русия подробно е проучила разположението на тази инфраструктура. Едновременно повреждане на няколко основни кабела може да причини сериозни проблеми с интернет и комуникациите, банковите разплащания, бизнеса, държавните институции и военните комуникации. Пълното прекъсване на интернет в Европа обаче се смята за малко вероятно заради наличието на резервни маршрути.

Зеленски: Украйна се нуждае от дипломация и сила

В речта си пред Общото събрание на ООН Володимир Зеленски предупреди, че ако Русия продължи атаките срещу украинската енергийна система и отоплението, предстоящата зима може да бъде много тежка.

„Ние разбираме, че тази зима може да бъде за нас много сурова, но в отговор няма да имаме друг избор, освен да я направим болезнена и за Русия“, заяви украинският президент.

Той подчерта, че преди зимата са необходими едновременно дипломация и сила. Зеленски припомни срещата си с Доналд Тръмп и заяви, че съжалява, че не е успял да разговаря директно с китайския президент Си Дзинпин. По думите му Китай има възможност да влияе върху Русия повече от много други държави и Украйна иска Пекин да подкрепи мира.

Зеленски предупреди и за развитието на изкуствения интелект и необходимостта войните да бъдат прекратени, преди технологиите да достигнат нов етап.

Украинският президент обърна специално внимание на чуждите граждани, които според него воюват на страната на Русия. Той посочи граждани на Гана, Непал, Таджикистан, Индия, Йемен, Кения, Зимбабве, Куба, Беларус, Судан, Южна Африка и други държави.

„Не позволявайте на Путин да ви въвлече в тази война“, призова Зеленски представителите на тези държави.

По данни, представени от Зеленски, от началото на 2026 г. Русия е изстреляла срещу Украйна над 2100 ракети, от които повече от 950 балистични, както и около 63 000 ударни дрона от различни типове.

Той заяви още, че за първите осем месеца на годината във войната са загинали 248 964 руски военнослужещи. Тази цифра обаче не е независимо потвърдена и остава предмет на допълнителна проверка.

Нови руски удари по Украйна

На 24 септември руски сили са атакували Киев с балистични ракети, съобщи кметът Виталий Кличко. По предварителни данни сред засегнатите обекти са енергийни съоръжения.

В някои райони на столицата е имало проблеми с водоснабдяването. При атаката са загинали двама души, а най-малко осем са били ранени.

В Соломенски район са повредени складови сгради и е възникнал пожар. В Подолски район са се запалили автомобили, а в Днепровски район е повредена триетажна административна сграда. Има щети и по жилищни домове.

В Одеса след удар е избухнал голям пожар. Украинските власти съобщиха и за щети по центрове за данни, вследствие на което са възникнали проблеми с комуникациите и достъпа до интернет. Министерството на цифровата трансформация на Украйна съобщи за проблеми с интернет услугите в около 100 000 домакинства в Киев и областта.

Руски удар е засегнал и фармацевтичната компания „Дарница“. По информация на компанията няма загинали сред служителите.

В Суми при руски удари с управляеми авиобомби са ранени седем души. По предварителни данни са били нанесени три удара по Зареченски район. Повредени са жилищни и нежилищни сгради, автомобили и обекти на гражданската инфраструктура.

В Александровка, Донецка област, при руска атака с управляеми авиобомби са загинали петима души, а шестима са били ранени. По данни на местните власти са повредени десетки жилищни сгради, административна сграда, детска градина, магазин и автомобили.

Украински удари по руска енергийна инфраструктура

Междувременно Украйна продължава атаките срещу руска енергийна и петролна инфраструктура.

В Ростовска област останки от безпилотни апарати са повредили административни сгради на петролна база. По данни на местните власти няма пострадали и не е възникнал пожар.

В Тюменска област е било атакувано предприятието „Тоболск Нефтехим“ на „Сибур“. След предишна атака производството е било спряно за извънпланов ремонт. Украинският генерален щаб твърди, че продукцията на предприятието се използва за производство на компоненти за ракетно и авиационно гориво, композитни материали за безпилотни апарати и високооктанови бензини.

Украинската страна съобщава и за операция, при която за два месеца са били поразени 412 енергийни обекта, включително 38 през втората половина на септември.

Зеленски отказал на Тръмп да спре ударите по руските рафинерии

В интервю за Wall Street Journal Зеленски потвърди, че Доналд Тръмп е поставил въпроса за украинските удари срещу руските петролни рафинерии по време на телефонен разговор седмица по-рано.

„Да, действително говорихме за дизела по телефона, особено за дизела. Казах: „Вижте, за някого това може да не е толкова важно, но за нашия живот е по-важно от цената на енергоносителите“, заяви Зеленски.

По думите му, ако САЩ искат да помогнат за цените на горивата, могат да помогнат на Украйна да спре руските атаки срещу украинската инфраструктура.

По-рано Тръмп заяви, че украинските атаки срещу руските рафинерии водят до недостиг на дизелово гориво и повишаване на цените. Според информация, цитирана от Bloomberg, основният фактор за световния петролен пазар е войната между САЩ и Иран, а не украинските атаки срещу руските рафинерии.

Руското министерство на отбраната е използвало едно и също видео като доказателство за превземането на различни населени места в Харковска област, съобщава каналът „Пепел Белгород“.

На 8 август руското министерство е публикувало кадри, представени като доказателство за превземането на село Ивановка във Волчански район. Повече от месец по-късно същото видео е било използвано за потвърждение на превземането на Красни Яр и Потихоново, които се намират на около 15 километра едно от друго.

Операция под Доброполе

В зоната на отговорност на 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ е проведена близо двумесечна операция срещу руски подразделения, които през лятото са натрупвали сили за настъпление към Дружковка и Доброполе.

Според украинските военни руските части са се опитвали да достигнат логистичните маршрути на украинските сили, за да създадат условия за обкръжаване на Дружковка и последващо настъпление към Доброполе.

В операцията са участвали разузнавателни и специални подразделения, батальони на „Азов“, както и щурмови формирования и оператори на безпилотни апарати.

По данни на украинската страна руските безвъзвратни загуби са 237 души, 44 са били ранени, а трима военнослужещи са били пленени. Тези данни са твърдения на украинската страна и не са независимо потвърдени.

Според участниците в операцията руските сили са били принудени да търсят други направления за настъпление.

Продвижение на украинските сили на юг

Украинският военен анализатор Константин Машовец съобщава, че въпреки руските контраатаки украинските сили продължават действията си в направленията Александровск и Новопавловск, на границата между Днепропетровска, Запорожка и Донецка област.

Според него украинските сили са достигнали покрайнините на Орехово и Дачное и са започнали боеве за няколко населени места. Машовец съобщава още за освобождаването на село Шевченко и достигане до района на Вольное поле.

По думите му това потенциално би могло да позволи на украинските сили да поставят под огневи контрол маршрут за снабдяване на руската групировка „Изток“.

На запад руското командване според анализа е успяло частично да стабилизира ситуацията. Украинските сили не са успели да напреднат към Тимировка и Камишеваха, но са се приближили до Успеновка и са започнали боеве за Сладкое.

Според Машовец руските подразделения се опитват да забавят украинското настъпление чрез проникване на малки пехотни групи в тила на украинските части.

Ролята на оперативната сигурност

Украинското издание „Тексти“ публикува материал за това как украинските сили са успели да проведат контранастъпление край Лиман, без да привлекат вниманието на руското командване.

Според публикацията представители на Третия армейски корпус са поискали от анализатори на открити източници да не публикуват геолокации, свързани с движението на украинските войски. Част от анализаторите са се съобразили с молбата.

Според украински офицер руските щабове на по-ниско ниво знаят за загубите на позиции, но информацията не винаги достига до по-високите командни нива.

Той твърди, че командирите на място се страхуват от наказания, ако докладват за загубени позиции, и затова лошите новини често се предават нагоре в смекчен вид.

Същият източник посочва, че подобни явления съществуват и в украинската армия, но според него са в значително по-малък мащаб.

Все повече чужденци във руската армия

Според украинския проект „Искам да живея“ всеки десети руски военнопленник в Украйна не е гражданин на Русия.

По данни на проекта към септември 2026 г. сред руските военнопленници има граждани на 55 държави. Проектът твърди, че са известни имената на близо 29 000 чужденци, подписали договори с руската армия от 2022 г. насам.

Според същия източник само през 2026 г. руското Министерство на отбраната е планирало да привлече още 18 500 чужденци.

В материала се твърди, че руската страна насочва усилията си към по-бедни групи от населението, като ги привлича с обещания за високи възнаграждения и по-добър живот. Според украинските данни след това част от тях са изпращани в най-опасните участъци на фронта.

След дипломатически натиск и реакции на правителствата на други държави Русия е прекратила или ограничила набирането на военнослужещи в някои страни, сред които Китай, Индия, Египет, Кения, Пакистан и Гана. Според проекта Москва след това е насочила усилията си към държави в Южна Америка, Централна Азия и Африка.

През първите девет месеца на 2026 г. в украински плен са попаднали повече чуждестранни военнослужещи, отколкото през цялата 2025 г., твърди проектът. Сред тях има граждани на Аржентина, Панама, Парагвай, Перу, Хондурас, Виетнам и Монголия.

Признаци за мобилизационна подготовка в Русия

В Кировска област руските власти са дали на предприятията 30 дни да сключат споразумения за участие в мобилизационната работа. Според информацията отказът може да доведе до изключване на предприятията от списъка на организациите, които имат право да запазват служителите си от запаса.

Федералните власти продължават да отричат необходимостта от нова мобилизационна вълна.

Междувременно руските независими медии съобщават за случаи на принудително привличане на мъже за военна служба.

В Пенза 63-годишният сладкар Александър Глебов е бил задържан на 19 септември, а според негови близки на следващия ден те разбрали, че той е подписал договор с Министерството на отбраната и вече пътува към Ростовска област.

Според разказа на родственичка Глебов излязъл на разходка, но бил спрян от хора в цивилни дрехи. Бил отведен насила в автомобил, а по-късно върнат за кратко у дома, за да вземе документи.

По думите на близките му той им се обадил на следващата сутрин от Воронеж. Разказал, че след качването в автомобила е бил удрян, а по-късно е попаднал във военен комисариат, където са му били отнети документите, телефонът и ключовете за автомобила.

Роднините твърдят, че Глебов не е виждал добре без очилата си и не е разбирал какво подписва. По-късно той успял да изпрати снимка на договора. Според близките му подписът върху документа не е негов.

Последният контакт с него е бил на 22 септември, когато е съобщил, че вече се намира на територията на Украйна, вероятно в Донецка област. Роднините са подали сигнали до правоохранителните органи.

По техни думи Глебов никога не е служил в армията и е имал хронични заболявания. Той е на 63 години и през целия си живот е работил като служител в столова и сладкар.

В края на август полицията в Пенза потвърди случаи, при които жители са се опитвали да попречат на задържането на мъже. По-рано са се появили съобщения за проверки и задържания около военни комисариати.

Руският газов сектор свива прогнозите

Русия намалява прогнозите си за добива на природен газ и за износа на втечнен природен газ на фона на загубата на европейския пазар.

Според информация на Reuters добивът на газ през 2026 г. се очаква да бъде около 683,1 милиарда кубически метра, което е с 5,3 милиарда кубически метра по-малко от предишната прогноза.

Прогнозата за износа на втечнен природен газ е намалена с 5,3 милиона тона до 35 милиона тона.

Европейският съюз планира да прекрати напълно покупките на руски газ. Русия вече е намалила и прогнозата си за добива на петрол през 2026 г. до най-ниското равнище от 17 години и е понижила очакванията си за петролния износ.

Нова такса за международния трафик в руските 5G мрежи

Руското правителство обсъжда въвеждането на такса за международен интернет трафик в мрежите 5G, съобщава Би Би Си, позовавайки се на източник от телекомуникационния сектор.

Според информацията таксата може да се начислява при използване на повече от 50 GB международен трафик. Възможно е новите тарифи да започнат да действат от 1 октомври, но окончателна дата все още не е определена.

По-рано руското Министерство на цифровото развитие е обсъждало такса от 150 рубли за всеки гигабайт над определен лимит. Операторите са поискали отлагане на въвеждането.

През лятото министерството заяви, че засега такава такса няма да бъде въвеждана. Според източници, цитирани от Би Би Си, обаче темата отново е на дневен ред.

faktor.bg