Майкъл Наки: Юни се превърна в рекордно неуспешен месец за армията на Путин

Майкъл Наки,  руски опозиционен журналист

Измина първият месец на лятото, а пълномащабното руско настъпление сякаш така и не започна. 

Юни се превърна в рекордно неуспешен месец за руската армия дори по мерките на Z-картографите, които трудно могат да бъдат обвинени в симпатии към Украйна.

Не помагат дори постоянното увеличаване на мащаба и на точността на руските планиращи авиобомби. За първи път от години руските въоръжени сили започнаха да изпитват истински недостиг на личен състав, а украинците увеличиха ударите по логистиката и започнаха да настъпват едновременно в няколко направления. На хоризонта се появи и реалната перспектива за пълна стабилизация на фронта.

Нека първо разгледаме преброяването на километри. Макар че колкото повече време минава, толкова по-безсмислено изглежда това занимание, защото ширината на сивата зона вече е няколко пъти по-голяма от разстоянието, което руските войски изминават в което и да е направление. Това означава, че цифрите зависят повече от това къде според различните анализатори свършва сивата зона и започва зоната на уверен контрол. Въпреки това е полезно да се видят оценките на изследователите, защото става ясно едно: никой от тях не отчита някакви мащабни руски успехи.

Според публичните данни на DeepState руските войски са увеличили площта на окупираната територия с 84 квадратни километра. На общата карта на бойните действия това руско придвижване трудно може да се забележи с невъоръжено око, а понякога дори и с въоръжено. Анализаторите обаче уточняват, че им е известно за украински успехи, за които засега не може да се говори публично от съображения за сигурност.

Това се обяснява с начина, по който днес се водят бойните действия. И двете страни, с редки изключения, настъпват чрез проникване между вражеските позиции, защото непрекъсната фронтова линия отдавна не съществува нито от едната, нито от другата страна. Настъпления с бронеколони или пехотни вълни също почти не работят. Всяка голяма атака най-вероятно ще бъде забелязана и унищожена с дронове, затова проникването изглежда по-безопасен вариант.

След като достатъчно бойци се натрупат в тила на противника, те могат да отрежат предните му позиции и да го принудят да се изтегли под неизбежни удари на дронове. За да проработи този план обаче, е необходимо поне известно време да останат незабелязани, иначе срещу тях веднага ще бъдат насочени всички налични средства за поразяване — дронове, авиобомби и артилерия. На практика действа принципът „открит — убит“.

Затова, докато бойците не се закрепят надеждно в дадено населено място, е изключително опасно да се обявява, че то е превзето, защото веднага се превръщат в мишена.

Руски командири често правят показни „забивания на знамена“ пред камера на дрон, изпращайки хора на смърт в населени места, които реално не контролират. Украинците поставят резултата над пропагандния ефект и картината на непрекъснато настъпление за западната аудитория.

Дори когато украински бойци бъдат открити, в тяхна полза започват да работят други особености на войната. На ниско ниво — от батальон надолу — руските командири нямат много средства за поразяване под свое пряко подчинение. Артилерията, а днес и дроновете, са концентрирани в ръцете на по-висшето командване. Авторът твърди, че това се дължи не само на наследството на съветската система, но и на слабата подготовка на средния руски офицерски състав.

Когато такъв командир получи информация, че в тила му са се появили украински пехотинци, той трябва да докладва нагоре, за да поиска огнева поддръжка от по-висшестоящото командване, което разполага с артилерия, дронове и понякога дори възможност за авиаудар. Тук се проявява друга особеност на руската, а в по-малка степен и на украинската армия — офицерите на всички нива често изкривяват информацията за обстановката, защото този, който носи лоши новини, обикновено бива наказван.

В резултат на това фронтовата линия на руските щабни карти понякога се различава с 10–20 километра от картите на независимите анализатори — в полза на руските войски. Авторът признава, че подобни проблеми съществуват и в украинската армия, макар и в по-малка степен, и че там се правят опити за борба с тях.

Според него именно тази култура на лъжа по веригата е една от причините украинците да успяват да напредват дори при запазващо се руско превъзходство в жива сила. Това обяснява и защо DeepState и много други анализатори засега мълчат за местата, където украинците настъпват.

Ако се обърнем към други изследователи, американският Институт за изучаване на войната е изчислил, че през юни 2026 година руските войски са завзели или са напреднали върху около 30,4 квадратни километра, тоест средно по около един квадратен километър на ден. За сравнение, през юни 2025 година руската армия е завзела над 480 квадратни километра и е напредвала средно с по 16 квадратни километра дневно.

Анализаторите отбелязват, че темповете на руското настъпление стабилно намаляват още от ноември 2025 година.

Руснаците така и не са успели да компенсират успехите на украинските контраатаки в Купянското и Александровското направление, проведени в края на 2025 и през пролетта на 2026 година. Най-големи териториални успехи Русия постига единствено край Константиновка в Донецка област, където продължава бавно да напредва в условията на градски бой и със значителни загуби.

Институтът за изучаване на войната подчертава, че темпото на руското настъпление е значително по-ниско в сравнение с миналата година, дори с отчитане на тактиката на проникване с малки групи. Ако от януари до юни 2025 година руските войски са завзели почти 2190 квадратни километра, то за същия период на 2026 година са успели да напреднат или да проникнат едва върху около 623 квадратни километра.

В същото време тези ограничени успехи струват на Русия много по-скъпо, отколкото през миналата година. По данни на украинския Генерален щаб само през юни 2026 година руските сили са загубили почти 39 500 военнослужещи убити и ранени. Средно това означава над 1200 загуби за всеки квадратен километър завзета или премината територия. За сравнение, през юни 2025 година този показател е бил около 68 военнослужещи на квадратен километър.

Според автора това означава, че през 2026 година руската армия губи над 19 пъти повече личен състав за всеки километър напредване. Освен това съотношението между убити и ранени се е изместило в полза на убитите, защото оцеляването след директен удар на дрон е много по-трудно, отколкото след падане на снаряд наблизо.

Дори руски Z-анализатори, които по принцип не подценяват успехите на руската армия, признават, че юни е бил един от най-слабите месеци за руското настъпление през последните две години. Според техните оценки контролираната от Русия територия е нараснала с около 112 квадратни километра, а средният дневен темп на напредване е бил около 3,7 квадратни километра.

На този фон Владимир Путин продължава да говори за успех след успех и за настъпление по всички направления. Авторът обаче твърди, че реалната картина е различна и че Русия изпитва криза на настъплението.

След това текстът преминава към твърдения за украинска контраофанзива, за която според автора все още не се говори официално. Френският изследовател Клемон Мален твърди, че на един участък от фронта украинците повече от месец и половина си връщат значителни територии и вече са освободили няколко села. По негови думи около 50 квадратни километра, които повече от година са били под руски контрол, вече са под украински контрол.

Той твърди още, че руската авиация е хвърлила десетки управляеми авиобомби по район, който доскоро се е смятал за руски, което според него показва опит да бъде спряно украинското настъпление. Контраофанзивата демонстрирала способността на украинците да създават с помощта на дронове зона, недостъпна за противника, и едновременно с това да напредват с относително ограничени загуби.

Авторът прави извода, че при добра подготовка на бойното поле и систематични удари по руската логистика и операторите на дронове бронетехниката отново може да се използва ефективно. Според него именно затова руската бронетехника почти е изчезнала от фронта, докато Украйна се опитва да върне механизираните маневри в арсенала на командирите.

Накрая текстът преминава към обзор на отделните направления на фронта — Сумско, Харковско, Купянско, Лиманско и Славянско — и твърди, че Русия не постига решаващи пробиви, въпреки че на някои места, особено край Купянск, ситуацията за украинските сили остава трудна.