Депутатите отхвърлиха окончателно идеята на ГЕРБ при избори за Велико Народно събрание 200 от депутатите да се избират мажоритарно, а другите 200 – пропорционално. В същото време обаче ще може да има референдуми за промяна на конституцията.
Това стана при гласуването на второ четене на спешно внесените от партията на премиера Бойко Борисов промени в Изборния кодекс.

Смесената избирателна система бе подкрепена единствено от ГЕРБ и няколко депутати от "Воля", които често дават гласовете си на управляващите. БСП, ДПС и "Обединени патриоти" бяха против.

Любопитно е, че от партията на Борисов не защитиха собствената си идея за изборите за ВНС. Идеята половината от депутатите да се избират мажоритарно бе част от дадената миналия месец от премиера Бойко Борисов заявка за "рестарт на държавата" чрез приемане на нова конституция. Това негово предложение предизвика сериозни критики, че единствената цел е печелене на време за правителството на фона на продължаващите протести, които настояват за оставките на кабинета "Борисов 3" и на главният прокурор Иван Гешев.

В началото на месеца премиерът едва успя да събере необходимите подписи, за да внесе ГЕРБ написания набързо законопроект за нова конституция. Управляващите обаче нямат подкрепа за следващата процедура – тази по свикване на ВНС, която трябва да е подкрепена от повече от 160 народни представители. БСП и ДПС са твърдо "против", а всички останали депутати са 137.
Коалиционните партньори на ГЕРБ във властта – "Обединени патриоти", обявиха още миналата седмица, че не са съгласни при избори за ВНС да има смесена система. От НФСБ дори подчертаха, че според действащата конституция изборите за Велико Народно събрание се произвеждат по "общия ред", а той е този, по който се избират депутати за обикновен парламент и в случая това е пропорционален вот.

Това означава, че ако от партията на Борисов наистина искаха мажоритарен вот за ВНС, без това да буди съмнения за противоречие с основния закон, трябваше да предложат смесена система и за изборите за обикновено Народно събрание – нещо, което не направиха.

На този фон президентът Румен Радев съобщи, че ще наложи вето на приетите промени,  като визира конкретно възможността да се гласува и с машини, и с бюлетини. 

"Това е опит да се запази възможността изборите да бъдат манипулирани, а има и икономически измерения, защото решението на народните представители означава, че се обезсмисля финансирането на машините за гласуване", коментира Раде в четвъртък. 

Референдуми за промени в конституцията

За сметка на това в последния момент бе прието предложение вече да могат да се провеждат референдуми по въпроси от компетентността на ВНС. Текстът беше на ВМРО и беше отхвърлен от правната комисия, но в пленарната зала бе приет.

През преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс бе променен законът за референдумите. В него изрично бе записано, че не може да има обществени допитвания по теми, които са от компетентността на ВНС, но сега тази точка отпадна.