Между Украйна и Полша се разгаря нов икономически и политически конфликт. Формалният повод за него е решението на украинското правителство фактически да забрани износа на метален скрап. Става дума за постановление на Министерския съвет, прието на 31 декември миналата година, с което за 2026 г. са въведени нулеви експортни квоти за износа на скрап от Украйна. Значителна част от този ресурс по-рано е била насочвана именно към Полша, което е предизвикало остра реакция от страна на Варшава, пише „Комерсант украински“.

Още преди приемането на решението Министерството на развитието и технологиите на Полша е отправило към украинската страна молба да се въздържи от въвеждане на ограничения. След като Киев не е променил позицията си, полското ведомство официално се е обърнало към Европейската комисия с призив да се намеси в ситуацията. Във Варшава заявяват, че забраната може да се отрази негативно на полската металургия, по-специално заради риска от недостиг на суровини и ръст на производствените разходи.

Тази информация обаче не отговаря на действителността и това се потвърждава от самите поляци. Както казва Пьотр Сикорски, президент на Полския съюз на дистрибуторите на стомана, вносът на скрап в Полша не е особено значителен. „Като цяло в Полша имаме излишък от скрап. Ние изнасяме от страната почти два пъти повече тонове, отколкото внасяме. Само поради тази причина няма нужда да се страхуваме, че това решение ще окаже дълбоко влияние върху нашия пазар или че скрапът скоро ще свърши“, уверява той.

Междувременно, по данни на анализатори, през 2025 г. износът на украински метален скрап е нараснал с 53% спрямо предходната година и е достигнал 448,7 хил. тона. Основната дестинация е била Полша, където са доставени над 343 хил. тона, или почти 77% от целия износ. Именно тези цифри, по мнение на експерти, обясняват острата реакция на полската страна.

Генералният директор на GMK Center Станислав Зинченко обяснява, че през 2025 г. в Украйна е нараснало производството на стомана, а съответно и нуждата от метален скрап. В същото време заготовката на тази суровина намалява заради войната и бойните действия. Въпреки това действащото експортно мито от 180 евро на тон не е спряло износа, тъй като търговците са намирали начини да го заобикалят, включително чрез реекспорт през Полша към Турция. Именно това, по думите му, е предизвикало съпротивата на полската страна.

Освен икономически, в конфликта все по-осезаем става и политическият фактор. Темата активно се прокарва от представители на полската партия „Конфедерация“, които и по-рано настояваха за строги ограничения върху вноса на украинска селскостопанска продукция. В своите изявления те пряко обвиняват Украйна в създаване на конкурентни предимства за собствената си металургия и призовават Брюксел да се намеси.

По-рано заместник-директорът на държавното предприятие „Укрпромвъншекспертиза“ Сергей Поважнюк заяви, че износът на скрап носи на Украйна 280 пъти по-малко данъчни приходи в сравнение с неговата преработка. По думите му износителите на черен метален скрап плащат на държавата средно около 50 гривни данъци на тон изнесен скрап, докато металургичните комбинати, които го преработват в Украйна, плащат над 7500 гривни на тон. А с отчитане на плащанията в свързаните отрасли – до 14 000 гривни на тон. Освен това преработката на скрап в Украйна създава мултиплициращ ефект за икономиката, осигурява десетки хиляди работни места и генерира допълнителни товари