Международна организация пропагандира и реабилитира Титова Югославия в САЩ и Европа
Международната организация New Yugoslav Studies Association (NYSA) се превръща в най-голямата мрежа в световен мащаб, която прави розов образ на бруталния югославски режим. Основната ѝ функция е идеологическа реабилитация на социалистическа Югославия.

Само за три години организацията е събрала над 500 членове, предимно в САЩ, Канада и Западна Европа. Нейни членове считат, че „Югославия не е име на провал, а на победа“.

NYSA се представя като академично средище за изследване на югославското минало, но в дейността ѝ прозира селективния ѝ подход към историята. Докато организацията акцентира върху антифашисткото наследство, самоуправлението, културните авангарди и ролята на Югославия в Движението на необвързаните, липсва сериозен анализ на масовите убийства непосредствено след Втората световна война, екзекуциите без съд и присъда, репресиите, политическото насилие, лагерите като Голи Оток, ликвидирането на опоненти и системните нарушения на човешките права при режима на Йосип Брос Тито. Тази едностранчивост води до „омекотена“ реконструкция на социалистическата епоха, която фактически отрича престъпленията на режима и превръща науката в инструмент за ревизия на истината.

Годишната академична конференция на Асоциацията за славянски, източноевропейски и евроазиатски изследвания (ASEEES) събира този месец в столицата на САЩ над 2500 учени от целия свят. Сред тях ще бъдат и близо сто членове на NYSA, които през петте дни на форума ще работят върху теми от „югославското минало и постюгославската действителност“.

Чрез презентации и панелни дискусии ще бъдат обсъдени „наследството на Националноосвободителната борба, Движението на необвързаните и югославския геополитически „трети път“, формите на солидарност в рамките на международната левица, артистичните авангарди на 20-ти век, литературата и киното преди и след разпадането на СФРЮ, както и войните в Югославия.“

„След няколко по-ранни опита решихме да използваме стратегически инфраструктурата на ASEEES, за да свържем изследователи, студенти, културни дейци и по-широката югославска общност. Искахме да създадем организационно ядро, което да засили връзките между диаспората и региона. Така се роди идеята за NYSA“, заяви съоснователката и съпредседател на асоциацията Бояна Видеканич, преподавател в Университета на Уотърлу в Канада. Общността включва докторанти, постдокторанти, преподаватели, художници, преводачи, активисти и хора, живеещи на територията на бивша Югославия, в диаспората или просто дълбоко заинтересовани от нео-югославски идеи, без непременно да имат семейни връзки с региона.

Освен годишната конференция на ASEEES, NYSA развива локални звена – своеобразни центрове: във Виена, в университетите „Станфорд“ и „Бъркли“ в Калифорния, както и в Торонто и Ню Йорк. Виенската и калифорнийската група се събират от години по няколко пъти месечно — за четения, лекции, дискусии и прожекции. Торонто поставя начало с програми, посветени на „югофутуризмите“, организирани в края на 2024 и през 2025 г., докато нюйоркският клон започва през октомври със симпозиума „Революционна Югославия: партизанско изкуство, архиви и кино“.

Видеканич подчертава, че сътрудничества възникват и извън академичните среди – най-вече в градове с „голяма югославска диаспора“. С примери в Северна Америка тя посочва групата „Червена диаспора“ в Торонто, Босненския филмов фестивал в Ню Йорк, радиопредаването „No Hope, No Fear“ в Хамилтън и музикалната програма „Yugoslavia Rocks“ в Кливланд.

„Това пробудено внимание идва след над три десетилетия почти пълно отричане, а понякога дори умишлено заличаване на социалистическите идеи и материалното наследство на Югославия“, казва Видеканич. Според нея основа за новия поглед към СФРЮ дават „ранните критични позиции на интелектуалци и културни дейци“.

„Думата „нови“ в името на асоциацията отразява нашето историческо съзнание: не призоваваме за връщане назад, а за критично преосмисляне от позицията, която ни дават трите десетилетия след това. Затова NYSA е безкомпромисно ориентирана към югославската традиция“, подчертава тя. Според групата това е „креативен теоретичен и практически ангажимент, който носи силна идеологическа критика и подкопава политическото статукво“.

Видеканич вижда тук промяна на парадигмата: „от негативния и често националистически дискурс на 90-те към по-широко и нюансирано разбиране на социалистическата епоха и разпада на федерацията“.

Организацията счита, че през последните десетилетия „националистическият ревизионизъм“ в държавите наследници се проявява чрез промени в учебниците, унищожаване на паметници и реабилитация на колаборационисти.

Джордже Попович, доцент в Университета „Бъркли“, свидетелства, че курсовете по босненско-хърватско-сръбски език и югославска литература са пълни със студенти, повечето без югославски корени.

„Това, което ги привлича днес, не е някаква мрачна романтика към държава, която се е разпаднала. Може би беше така през 90-те. Но сега, когато техният собствен свят се разпада — по сценарий, подобен на нашия — Югославия се превърна в символ на критичен и бунтовен дух и рядък модел за интелектуален и политически ангажимент отвъд съглашателството“, смята той.

Казва и следното изречение: „Югославия не е име на провал, а на победа на политиката над много по-могъщи врагове — фашизъм, сталинизъм, империализъм.“

***

Югославия се разпадна в началото на 90-те години на миналия век под напора на сръбския хегемонизъм, който по онова време се олицетворяваше от сръбския диктатор Слободан Милошевич. В продължение на три години бившата югославска армия се превърна в оръдие на „Велика Сърбия“ и извърши агресия – първо срещу Словения, след това окупира над една трета от Хърватия, а в течение на три години в Босна и Херцеговина бяха извършвани най-жестоките престъпления в Европа след Втората световна война, включително етническо прочистване и геноцид, сред които Сребреница, Горажде и Жепа.

По време на диктатурата на Йосип Броз Тито след 1945 г. Югославия бе осеяна с хиляди концентрационни лагери – от Триглав (Словения) до Гевгелия (Македония). В Словения в масови гробове са заровени над 150 хиляди души, избити от режима на Тито, който е определян като седмия най-голям диктатор в света след Втората световна война. В Хърватия и до днес не е ясна точната цифра на убитите, включително жени и деца. Същата е съдбата на противниците на режима в Сърбия, където според най-скромните оценки са избити над 55 хиляди етнически сърби – опоненти на властта.

В Босна и Херцеговина се намира един от най-зловещите концлагери за македонските българи – Добой, където загива част от интелигенцията на Македония. В самата Македония избиването на елита, на политическите опоненти и на македонски патриоти започва още през есента на 1944 г. с ликвидирането на хиляди хора без съд и присъда. В затвора „Идризово“ и лагера „Отешево“ на Преспанското езеро намират смъртта си стотици македонски българи, включително личности с леви убеждения и бивши членове на ВМРО. Сърбия и Македония са единствените бивши югорепублики, които и до днес не са разсекретили архивите на ОЗНА (Отдел за защита на народа – югославската политическа полиция непосредствено след Втората световна война), УДБА (Управление за държавна сигурност – репресивната тайна служба на Тито) и КОС (Контраразузнавателна служба на Югославската народна армия)./ БГНЕС