"Мелодия" - история за две самотни души и необикновеното им пътуване към споделената любов

Елена Рашева 

Интуицията ме насочи към постановката на „Мелодия“* в Нов Театър НДК в навечерието на новия локдаун. Редовно следя с интерес всичко, което излиза на сцената на този театър и тъй като в близките десетина дни няма да можем да се наслаждаваме на репертоара му, побързах да изгледам точно този спектакъл. Краткото заглавие подсказваше присъствието на музика. В първия момент ме заинтригува анонсът на афиша, където под снимките на актьорите се четеше: „Романтична история за две птички Божии и едно шадраванче!“. Изборът ми се оказа правилен, защото постановката се оказа уникална – изключително вълнуваща трактовка на пътуването на двама души един към друг. 

Светът, който режисьорът Клара Армандова е създала на сцената, ангажира вниманието на зрителите както със своята примамлива театрална зрелищност, така и с органиката на актьорската игра. Трябва да си призная, че сценичното действие така ме грабна, че не ми остави време за разсъждения по време на спектакъла, а това рядко се случва с „опорочен“ театрален зрител като мен, който гледа спектакли почти всяка вечер. Чак след два дена осъзнах, че съм забравила да правя преценки по време на самото гледане, защото елементите на постановката бяха така умело вплетени в тъканта й, че не оставяха време на зрителите да разсъждават, а ги увличаха в усещанията, сходни с тези на двамата герои. 

Движенията, ритъмът, музикалната картина и сценографията са органично преплетени и изграждат живота на образите. Малкото бяло фонтанче, от което църцори истинска струйка вода, като че участва в диалога на героите, весело лумвайки нагоре в моментите, когато 2 двамата срамежливо избягват да изразят с думи възхищението си един от друг, и спирайки в моментите, когато в разговора им се промъква тъга. Това оригинално решение е в съзвучие с целия изразен регистър на постановката, в който няма нито една от онези подмамващи щампи на жанра музикална комедия, които все по-често ни се представят в някои театри в инвазия от евтини, набързо скалъпени рециталчета с песнички. 

"Мелодия“ е театър, който ни изненадва във всеки следващ момент и кара зрителите да разбират „със сърцата си“ (както е казал Антоан дьо Сент Екзюпери), да съчувстват на двамата герои и да ги запомнят. Компютърният техник Уилям Тръстикович (Никола Мутафов) в своя кариран костюм жадува за ответна любов и предизвиква симпатия и възхищение особено когато неочаквано за Катлийн Хил (Диана Костова) пропява – арии от опери, мюзикъли и джаз. И двамата актьори пеят изумително, танцуват с грация и увличат усещанията на зрителите в ритъма на действието. 

Непохватни в ежедневното си битие, но уникални в „излитанията“ си в света на мечтите, образите на самотниците Уилям и Катлийн са издържани в нежно-насмешлив Бекетовски стил. Уилям, навикнал на ругатните на своите клиенти, е несръчен в отношенията с насрещния пол, но под въздействието на обожаваната от него музика се превръща в творец; Катлийн, принудена да работи за прехраната си като телефонистка във фирма за компаньонки, се преобразява в танцуваща звезда. Тези две копнеещи за взаимност наранени души намират утеха в света на музиката, защото тя всъщност живее в тях. 

Пред очите ни се разкрива скритото под всекидневието богатство на вътрешния свят на героите. Решените в комедиен план перипетии идват от външния свят и застрашават да прекъснат току-що покълналата и деликатна връзка между двамата. Измежду забавните моменти в спектакъла са преплитащите се телефонни разговори на героите с техни началници, клиенти и близки. По време на тези фойерверкни сцени Армандова залага на бързите ритми на гротеската, които се редуват умело с поетичните моменти, когато се отприщва светът на въображението, мечтите и копнежите на Катлийн и Уилям. 

Театралната постановка „Мелодия“ е запомняща се хуманистична трактовка на темата за разкриването на творческия потенциал на обикновения човек под въздействието на любовта. 

* „Мелодия“ – театрален спектакъл в Нов Театър НДК