Дойче веле, Никита Жолквер

В края на тази седмица ще стане ясно дали Ангела Меркел ще остане на канцлерския пост. А в случай, че наистина остане – за колко време и начело на каква коалиция. Германското правителство се намира на ръба на колапса заради разногласията между канцлерката и министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер по въпросите на миграционната политика.

Конфликтът се разгоря по една от точките в т.нар. генерален план на вътрешния министър, съдържащ мерки за ограничаването на притока на бежанци към Германия. Всъщност все още никой не е виждал целия генерален план, освен, може би, канцлерката. Известно е все пак, че той съдържа общо 63 точки, с 62 от които Меркел е съгласна.

Меркел, Зеехофер и нормите на ЕС

Единствената спорна мярка е свързана с предвидената  забрана за влизане в Германия на бежанци без документи и на мигранти, които вече са регистрирани в други държави от ЕС. Според все още формално действащия регламент от Дъблин, бежанците са длъжни да подадат молба за предоставяне не убежище в страната, на чиято територия са влезли в ЕС. Именно властите на тази страна са длъжни да разглеждат техните молби. Това правило наистина съдържа и редица изключения, но проблемът не е в тях.

Въпросът е там, че Хорст Зеехофер иска да връща обратно подобни бежанците още от германската граница. Ангела Меркел се позовава на предвидената в германското и европейско законодателство съдебна процедура, според която дори регистриран в друга европейска държава бежанец има право да влезе на територията на Германия, ако заяви, че търси убежище.

Тогава Германия е длъжна да заведе ново дело, да разгледа молбата на бежанеца за убежище – независимо от факта, че тази молба навярно е била разглеждана вече другаде. Чак тогава - в случай на повторен отказ - Германия има право да го върне обратно в първоприемната страна. За целта обаче е необходимо и съгласието на властите в онази държава, в която бежанецът предстои да бъде върнат. Ангела Меркел е убедена, че за целта е нужно да се намери общоевропейско решение или в краен случай – да се сключват двустранни споразумения за реадмисия.

Срещата за бежанците остана без резултат

По инициатива на Ангела Меркел за тази цел бе свикана и извънредната мини среща на върха в Брюксел на 24 юни. В продължение на четири часа канцлерката преговаря с колегите си от 15 държави. Тя разговаря с френския президент Макрон, който навярно е последният ѝ съюзник в Европа. Преговаря и с дясноконсервативния австрийски канцлер Себастиан Курц, с когото е в обтегнати отношения. Меркел се срещна и с новия италиански премиер Джузепе Конте, който ръководи дяснопопулисткото правителство в Рим. Дипломати в Брюксел споделят обаче, че разговорите не са протекли според очакванията на Меркел. Нейните събеседници очевидно не са били склонни да обсъждат никакви двустранни или многостранни споразумения за реадмисия.

Разговорите са се концентрирали основно над мерки за укрепване на външните граници на ЕС, увеличаване на числеността на Фронтекс, както и начините, по които да се разграничават икономическите мигранти от истинските бежанци. Говорено е било и за изтласкване на бежански лодки обратно към либийските брегове, както и за създаването на огромни лагери за мигранти извън територията на ЕС. В тази връзка още в навечерието на срещата в Брюксел се разнесе слухът, че въпросните лагери биха могли да бъдат изградени в Албания, с което страната да си спечели дори входен билет за ЕС. Малко по-късно обаче лично албанският премиер Еди Рама категорично отхвърли подобна възможност. Италия пък настоява за още по-твърд подход спрямо бежанците. Рим иска преразглеждане на европейските норми и отмяна на Дъблинското споразумение. Оттам не искат и да чуят за връщане на бежанци от германската граница обратно в Италия.

Германия на ръба на трайна несигурност

Днес (28.6) Ангела Меркел ще направи следващия си опит да намери европейско решение на проблема с бежанците. Германският еврокомисар Гюнтер Йотингер смята, че "на срещата на върха днес и утре може се постигне напредък", но и той не вярва, че европейските лидери ще съумеят да изработят "съгласувано решение, каквото очакват някои от ХСС". Християнсоциалният Съюз в Германия (ХСС) е коалиционен партньор в широката коалиция, в която влизат още християндемократите на Меркел и социалдемократите.

Лидерът на ХСС Хорст Зеехофер на няколко пъти заплаши, че ще се възползва от правомощията си на вътрешен министър и ще нареди да не се допускат бежанци на германска територия, в случай че не бъде намерено европейско решение. Стигне ли се дотам, Ангела Меркел няма да разполага с друга опция, освен да уволни своя вътрешен министър. Ако той бъде освободен от длъжност, правителството ще напуснат и останалите министри от ХСС. А това би означавало да се сложи край на четвъртата правителствена коалиция, ръководена от Меркел. При подобно развитие на нещата едва ли би могло да се запази и единството в консервативния партиен блок на ХДС и ХСС. Разколът сред германските консерватори и съперничеството между ХДС и ХСС в Германия биха имали непредвидими последици за политическия ландшафт в страната. Някои коментатори дори прогнозират, че в Германия скоро ще се установят "италиански порядки" - с чести предсрочни избори и несигурни правителствени коалиции.