Срещата на върха на БРИКС, която започва днес в Йоханесбург, е сред основните теми на западния печат, информира БТА.

БРИКС, в които влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка (РЮА), представляват 40% от световното население и една четвърт от световната икономика, пише в днешния си брой в. „Ню Йорк таймс“. Сега блокът обмисля перспективите да приеме нови страни членки, понеже се стреми да бъде възприеман като надеждна противотежест на ръководените от Запада формати като Г-7.

Клубът обаче е разнороден и понякога е възпрепятстван от противоречиви интереси и вътрешни съперничества, отбелязва американският вестник.

Китай вижда в разширяването на БРИКС начин да оспори американската мощ, а Русия се стреми да покаже, че има лоялни съюзници въпреки изолацията си от Запада.

Индия обаче има териториални спорове с Китай и това поражда у Делхи опасения във връзка с доминиращата позиция на Пекин в блока.

Бразилия и РЮА искат да поддържат добри отношения с Китай и Русия, но не и да се обвързват прекалено много с тях, защото се страхуват да не се отчуждят от САЩ, обобщава „Ню Йорк таймс“.

От преодоляването на тези различия зависи дали БРИКС ще се превърне в геополитическа коалиция или главният фокус на обединението ще останат финансовите въпроси, като например ограничаването на господстващата позиция на долара в световната икономика, посочва изданието.

„Китай под ръководството на Си Цзинпин се стреми да използва БРИКС за собствените си цели, особено за разширяване на влиянието си в Глобалния Юг“, казва Стив Цан , директор на Китайския институт към Училището за ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет. „Малко вероятно е Индия да се съгласи с това“, отбелязва той.

Американският в. „Файненшъл таймс“ също се спира на въпроса за приемането на нови страни членки в БРИКС.
Според източници на изданието Китай настоява за приемане на Аржентина, Иран, Индонезия, Саудитска Арабия и още близо 20 държави, които официално са подали молби за членство. Това отговаря на амбициите на Китай да развие БРИКС като сериозен съперник на Г-7.

Преди срещата на БРИКС обаче Индия и Бразилия са по-скептични по отношение на присъединяването на нови членки, отбелязва „Файненшъл таймс“.

РЮА от своя страна даде знак, че противопоставянето на Запада не трябва да е водеща линия в по-нататъшното развитие на формата.

„Разширеният формат на БРИКС ще представлява разнообразна група от държави с различни политически системи, които споделят общото желание за по-балансиран световен ред“, заяви в неделя президентът на РЮА Сирил Рамапоса. „Ние няма да бъдем въвлечени в състезание между глобалните сили“, подчерта той, цитиран от „Файненшъл таймс“.

Вестникът допълва, че високопоставеният представител на индийското външно министерство Винай Мохан Кватра е заявил преди срещата на върха, че страната му е настроена „положително“ към разширяването на БРИКС, но че има нужда от „консенсус“ относно критериите за приемане на нови членове.

Британският в. „Гардиън“ се фокусира по-подробно върху позицията на Индия в БРИКС.
„Индия иска да гарантира, че БРИКС няма да се превърне в открито антизападен формат, но такава опасност съществува, тъй като Русия и Китай имат определен дневен ред“, казва Харш Пант, експерт по международни отношения в базираната в Делхи фондация „Обзървър рисърч“.

„Моди няма интерес да тласка външната политика на Индия в антизападна посока. Обединението БРИКС беше замислено като геоикономическа платформа, но постепенно започна да се насочва към геополитиката и Индия вероятно няма да се чувства комфортно от това“, изтъква Пант, цитиран от „Гардиън“.

Изданието коментира и перспективите за присъединяването на държави от Африка, след като миналия месец Путин прие в Санкт Петербург лидери от континента за втората среща на върха във формат „Русия-Африка“.

Страни като Етиопия и Нигерия са привлечени от ангажимента на БРИКС за реформи в ООН, които биха дали на Африка по-силен глас на международната сцена. Други смятат, че разширен формат на БРИКС ще може да прокара промени в Световната търговска организация, Международния валутен фонд и Световната банка, посочва „Гардиън“.

Много анализатори обаче се отнасят скептично към надеждите, че БРИКС ще може да оказва голямо влияние, дори и ако към обединението се присъединят нови членки. Амбициите на основания през 2009 г. блок за глобално политическо и икономическо влияние бяха подкопани от различията в ценностите, интересите и политическите системи на държавите членки, коментира британският вестник.