Мицкоски възкреси Бледската спогодба: Скопие с реверанс към Тито и претенции към български територии

Северномакедонският премиер Християн Мицкоски открито подкрепи проектите на югославския лидер Йосип Броз Тито за хегемония на Балканите, включително претенции, засягащи териториалната цялост на България. Той се позова на Бледска спогодба, подписана през 1947 г. от Тито и Георги Димитров, която е предвиждала присъединяване на части от България към Югославия. Споразумението е било сключено под директния натиск на съветския лидер Йосиф Сталин.

В интервю за предаването „Само интервю“ по телевизия „Канал 5“ министър-председателят заяви, че Скопие ще работи за деблокиране на процеса по европейската интеграция, но не и под външен натиск.

„Ако бяха необходими десетилетия, за да се стигне до Бледското споразумение веднага след Втората световна война и македонците от другата страна на границата да получат културна автономия с правото да се присъединят към тогавашната Народна република Македония в рамките на югославската федерация, то по известни причини 1949 г. прекъсна това. След това, ако бяха необходими десетилетия, за да приветства Живковизма Заев и Ковачевски и те да приемат т.нар. френско предложение, може би ще са необходими отново десетилетия, за да се постигне справедливо и достойно решение, което ще запази достойнството и идентичността, а от друга страна ще предложи предвидим процес към бъдещето. Ще работим върху решение, но няма да работим под натиск. Няма да работим върху решение, което няма да ни доведе до самия край, а до първото следващо препятствие. Аргументите са на наша страна и намират форма в международната общност. За съжаление в ЕС все още действа правилото „един глас““, заяви Мицкоски.

Той коментира и позицията на докладчика на Европейския парламент за Северна Македония Томас Вайц, като отбеляза, че според него евродепутатът не настоява за „спешно“, а просто за приемане на конституционните изменения.

„Не можем да пренебрегнем слона в стаята. Но има и други въпроси, които разглеждаме, за да постигнем компромис, от който всички да се възползват. Досега правителствата, които приемаха компромиси в ущърб на македонската идентичност и бъдещето на държавата, плащаха висока цена, без да постигнат траен резултат, защото винаги има ново „ако““, каза той.

През 2022 г. парламентът в Скопие прие т.нар. „френско предложение“, според което страната трябва да включи българите в преамбюла на конституцията си, за да започне преговори за членство в ЕС.

По темата за евентуално присъединяване към Европейския съюз Мицкоски допусна вариант Северна Македония да стане част от блока без право на глас още през 2027 г., в рамките на сценарий, свързан с мирния план за Украйна.

Изявлението му идва ден след като сръбският президент Александър Вучич заяви, че приема Сърбия да се присъедини към ЕС без право на глас.

„В Брюксел и Мюнхен все по-често се говори за идея, свързана с мирния план за Украйна, при която интеграцията на Киев в ЕС ще се ускори с оглед бъдещото възстановяване. Това би било безпринципно спрямо Западните Балкани и затова се обсъждат два сценария. В първия Украйна, заедно с Черна гора, Албания и Македония, може да стане член на ЕС в началото на 2027 г., македонското знаме да се вее в Брюксел, но без право на глас – с участие в съвета, комисиите и органите, както и с механизми за вътрешен контрол“, заяви премиерът.

По думите му задължителните условия са обща външна политика и политика на сигурност, както и върховенство на закона. На въпрос дали това включва конституционни изменения, той отговори, че предполага това да е така, тъй като е било прието от предишното правителство. Вторият сценарий предвижда към този процес да се присъединят и други държави от региона – Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Молдова.

„Светът се променя динамично. Трябва да бъдем достатъчно умни, за да предвиждаме промените и да се адаптираме към тях“, заключи министър-председателят, цитиран от БГНЕС.