Михаил Герджиков: Водителства отряда, освободил Царево, Ахтопол и Резово през Балканската война

На 18 март 1947 г. от този свят си отива революционерът от ВМОРО, Михаил Герджиков, който на два пъти оглавява освобождаването на Царево, а по време на Илинденско-Преображенското въстание прогонва турската власт от почти целия Странджански край.

Михаил Иванов Герджиков, известен още под псевдонимите Лясов, Мишел и Тодор Луканов, е роден през 1877 г. в Пловдив. 

Баща му, Иван Герджиков, е участник в създаването на новата администрация в града след Руско-турската война.

Детството на Герджиков преминава в Пловдив, където по-късно е повлиян от идеите на анархизма от д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев. 

През 1895 г. той участва в създаването на Централен революционен македонски комитет.

Младият Герджиков учи право в Лозана и Женева, и след четири години се завръща, като вече е учител в българската гимназия в Битоля.  Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

През 1900 г. Герджиков е делегат на Седмия македонски конгрес и е изпратен в Солун, за да помогне на Централния комитет на ВМОРО за изграждането на комитетска мрежа в Одринско. 

Но след като планът му е разкрит от османските власти, той присъединява към четата на Христо Чернопеев и после съставя своя чета в Гевгелийския район.

През април 1902 г. Герджиков е начело на Одринския революционен окръг, който той успява да я масовизира.

На следващата година революционерът ръководи атентат на железопътната линия Цариград – Одрин, но инициативата е неуспешна. 

Той е активен участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., като начело на отряд от 80 въстаници заедно освобождават Василико (Царево). 

Гердижиков премахва турската власт в целия Странджански край (с изключение на Малко Търново), унищожава турските постове край границата, като освобождава цялата тази голяма територия.

След въстанието, Герджиков продължава борбата за освобождение на Македония и става съратник на Гоце Делчев. 

След поражението на въстанието, помага на изтеглилите се в България въстаници да се установят. Публикува статии в български и чуждестранния печат, с призиви към международната общественост за намеса в решаването на източния въпрос на Балканите.

По време на Балканската война през 1912 година Герджиков оглавява Лозенградската партизанска дружина на Македоно-одринското опълчение. Отрядът навлиза в района на Странджа през октомври и освобождава Василико (Царево), Ахтопол, Резово, Малък Самоков (в североизточната част на вилает Лозенград, Турция) и стига до Мидия. През 1913 година отрядът е разформирован.

През 1946 г. героят категорично отказва да бъде включен в списъка на предложените за награждаване дейци от Преображенското въстание. 

Около месец преди да почине през 1947г., Васил Коларов, лидер на народната република, отива в неговия дом да му връчи медал. 

Мишел го прогонва изричайки: „Василе, ако беше Георги Димитров дошъл, щях да му простя, защото е простак. Но на тебе никога. Марш!“