Логично е бюджет да не бъде внесен, когато няма мнозинство, което да носи отговорност за неговото реализиране. Това каза в интервю за БГНЕС анализаторът, икономически изследовател и член на Съвета по икономически и публични политики Михаил Кръстев.

„Когато нямаме изпълнителна власт, която ще продължи да осъществява този бюджет, когато нямаме мнозинство, което в крайна сметка ще понесе отговорността за това какво се приема в този бюджет, то логично е бюджет да не бъде внесен“, каза той и добави, че аргументите в полза на внасянето на Бюджет 2023 от служебния кабинет не издържат и не са солидни.

Прогнозите на финансовото министерство са, че и през тази 2022 г., и през следващата 2023 г. ще сме на дефицит. „От тази гледна точна не трябва да мислим с колко още можем да увеличим социалните разходи, а по-скоро как трябва да ги намалим“, заяви Кръстев.

Той предупреди, че България влиза в процедури на свърхдефицит, които ще бъдат санкционирани от ЕС и са много опасни за цялостната ситуация с публичните финанси.

„Най-малкото защото не е хубаво, когато се намираме във валутен борд да имаме много висок дефицит“, обясни Кръстев.

Има два начина, по които държавата получава финансиране, освен от приходната част на бюджета, която по последните данни на Министерство на финансите, не е много добра за тази година, да не говорим за следващата. Тези два начина са емитирането на държавен дълг и увеличаването на данъците.

„Последните емисии на Министерство на финансите дори не успяват да се осъществят, тъй като инвеститорите искат прекалено висока доходност. Това означава, че нашите държавни ценни книжа вече не са привлекателен инструмент за инвестиция от страна на тези инвеститори. Това означава, че вече държавата не може да се финансира по този начин, тъй като за нея става прекалено неизгодно, а лихвите са прекалено големи и в крайна сметка не се оправдава емитирането на толкова голямо количество дълг“, заяви анализаторът.

Според него това е изключително притеснително, тъй като през 2023 г. е заложено емитиране на значителен дълг. През същата година имаме и 3 млрд. лв. падеж по стар дълг. „Ние, за да набавим парите за този падеж в крайна сметка трябва да наберем нов дълг при по-неизгодни условия“, каза Кръстев.

Политическите сили за момента не говорят за повишаване на данъчната тежест както върху домакинствата, така и върху бизнеса, защото това е една непривлекателна тема, особено с оглед на предстоящите избори, които се задават.

„В крайна сметка икономиката и математиката са едни много жестоки науки. При тях не може да вкараме някакви свои размисли и тълкувания. Когато не ни достигат парите трябва да ги набавим отнякъде или трябва да орежем плащанията. Няма безплатен обяд. Виждаме, че голяма част от социалните плащания, които така или иначе се правят сега, са проинфлационни – те не помагат за борбата с инфлацията, а точно обратното. И докато продължаваме да осъществяваме такива политики в публичните финанси, то ситуацията ще се влошава, докато стане кошмарна“, предупреди анализаторът.

На често задавания въпрос защо цените на стоките и услугите не се понижават, след като цените на природния газ вървят надолу, Михаил Кръстев отговори така: „До голяма степен цените на стоките и услугите в България са изкуствено занижени, благодарение на това, че държавата компенсира, свърхкомпенсира, както твърди Министерство на финансите, българската икономика за високите цени на енергията“.

Държавата може да си позволи да компенсира тези високи цени благодарение на това, че България е регионален лидер по производство на електроенергия, благодарение на АЕЦ "Козлодуй" и на въглищните централи в Маришкия басейн. „Благодарение на тези два стратегически основни стълба в българската енергетика ние успяваме да печелим толкова много, че компенсираме двойно, тройно по-високите цени за електроенергия за икономиката и съответно те не се пренасят към цените на услугите и на стоките. Не можем да очакваме значително понижение на цените на стоките и услугите заради временното поевтиняване на природния газ, защото те вече са изкуствено занижени. Ние може да очакваме повишаването им, ако се счупи този модел на компенсиране. Тогава цените ще набъбнат значително, дори много повече отколкото с настоящата инфлация“, прогнозира икономистът.

Кръстев подчерта, че в момента публичните ни финанси са в окаяно състояние. „Състояние, в което няма абсолютно никаква прогнозируемост на това какво се случва. През последните две години наблюдаваме непрестанно едно приемане на финансови рамки на бюджети, които са само за няколко месеца, последвани от актуализации, които не кореспондират с ангажиментите, които държавата е поела. Достатъчно е да погледнем какво се случи преди дни, с решението на КС, който отмени правото на парламента да гледа дали Пътната агенция трябва да се разплаща или не за договорите, които е сключила. Пари в бюджета кореспондиращи на това решение няма, това е твърдението на регионалният министър. Оттук нататък държавата не просто ще трябва да си плати, каквото дължи, но ще трябва да си го плати с лихвите и чрез съдебни дела, откъдето може да дойде още по-голяма тежест върху хазната. Това е само и единствено, защото са приемани бюджети, в които не е предвидено това евентуално развитие и в крайна сметка не е предвидена разходната част, която трябва да направи държавата по поетите ангажименти“, заяви експертът от Съвета по икономически и публични политики.

Друг пример за окаяното положение на финансите е късната емисия на дълга. „Ние не го направихме, когато го направи Хърватия през април, а го взехме през септември при много по-неизгодни условия. Международните пазари са се влошили, ЕЦБ вдигна основните си лихвени проценти, а оттам самите емисии на дълг са много по-неизгодни за държавите. Този прозорец, който сме изпуснали коства на хазната няколко стотин милиона лева…На практика унищожаваме публичните си финанси, защото имаме едно нездраво поведение от страна на политическите сили и от страна на служебния кабинет в някои случаи“, подчерта Кръстев.

За съжаление, през 2023 г. политическата и финансовата нестабилност ще продължат, защото прекалено се намалява хоризонтът на основните политически сили.

„Основните дебати в 48 НС преди да се разпусне са за приемането на нов Изборен кодекс и да се приеме Бюджет. Едното обслужва едното крило в парламента, а другото – другото крило. Вече не мислим какво ще се случва до края на 2023 г., вече мислим за тези месеци до изборите дали тези или онези ще прокарат своята цел. Много е трудно на този етап да говорим за стабилизиране на финансите, за привличане на чуждестранни инвеститори, за инвестиции в българската икономика, защото кой би инвестирал в нещо, в което няма никаква прогнозируемост дори месец напред“, заяви Михаил Кръстев. /БГНЕС